Златото достигна $4,460, докато Хонконг се бори за доминация в търговията, а Турция изразходва резервите си

Този ръст се случва след като президента на САЩ, Доналд Тръмп, отложи за втори път плановете за атака срещу енергийната инфраструктура на Иран. Въпреки това, признаци на деескалация почти няма, а САЩ потенциално се готви за сухоземна инвазия, което допълнително ще разтресе пазарите.

Нека разгледаме две събития, които действат в противоположни посоки и могат да окажат влияние на пазарите на злато: една страна се надпреварва да натрупа влияние върху потоците на търговията със злато, а друга бързо ликвидира резервите си, за да предпази валутата си от срив.

Хонконг предприема стъпки за изграждане на държавно подкрепен център за търговия със злато

Както съобщават от Bloomberg, Хонконг прави премерен ход, за да се превърне в доминиращ център за търговия със злато, и го прави, като се обръща директно към правителства, които не вярват на Запада.

Правителството на Хонконг създаде Hong Kong Precious Metals Central Clearing Company, изцяло държавна структура, която се очаква да започне пробна дейност до края на 2026 г. Целта е да се разшири капацитетът на града за съхранение на злато до над 2,000 тона в рамките на три години – цел, която би го поставила в сериозна конкуренция с Лондон и Ню Йорк, двата пазара, които исторически са определяли условията за световната търговия със злато.

Откакто западните правителства замразиха руските държавни активи през 2022 г., редица централни банки тихо преоценяват къде съхраняват ценностите си и кой контролира инфраструктурата около тях. Хонконг предлага нещо, което Лондон не може: клирингова система, която не е изложена на политическите решения на Г-7.

През януари 2026 г. градът подписа споразумение за сътрудничество с Шанхайската златна борса, задълбочавайки интеграцията между пазара на Хонконг и вътрешната инфраструктура за търговия със злато в Китай. Споразумението подпомага по-широките усилия на Пекин да разшири международната роля на юана и да намали зависимостта на суровинните пазари от американския долар.

Търговските обеми на Китайската борса за злато и сребро в Хонконг се удвоиха на годишна база към ноември 2025 г., като средният дневен оборот достигна HK$2.9 милиарда. Съобщава се, че Камбоджа е сред първите суверенни клиенти, които се очаква да използват свързани с Китай трезори в региона за своите 54 тона златни резерви.

HSBC, Standard Chartered, Банката на Китай и ICBC изразиха подкрепа за инициативата. Сингапур следва подобна стратегия и се състезава за същия набор от суверенни клиенти, но Хонконг има структурно предимство: пряка връзка с инфраструктурата на пазара на злато в континентален Китай.

Инициативата е изправена пред отворени въпроси. Хонконг все още не е решил дали ще приеме стандарта London Good Delivery или ще установи свой собствен бенчмарк – решение с реални последствия за това как пазарът му ще се интегрира със съществуващата глобална ликвидност.

Турция продава усилено, за да защити лирата

Централната банка на Република Турция се освободи от приблизително 58 до 60 тона злато в рамките на две седмици през март – шест тона през седмицата, приключила на 13 март, и допълнителни 52.4 тона през седмицата, приключила на 20 март. Общата стойност на изтеглените средства се оценява на над $8 милиарда.

Поводът беше избухването на конфликта между Иран, Израел и САЩ, което доведе до повишаване на енергийните разходи за страна, която внася почти целия си нефт и газ. Лирата веднага беше подложена на натиск. При инфлация от 31.5% към февруари 2026 г. централната банка нямаше много място за по-нататъшно понижение на валутата, без да подкопае и без това крехките усилия за стабилизация.

Банката използва комбинация от директни продажби – около 22 тона през втората седмица – и суапове „злато срещу валута“, предимно на лондонския пазар, за да генерира твърдата валута, необходима за интервенцията. Въпреки изтеглянето на злато, брутните валутни резерви леко се повишиха; реалните щети се отразиха в общите резерви, които спаднаха с $12.2 милиарда за една седмица до $177.5 милиарда.

Златните запаси на Турция сега възлизат на приблизително 772 тона, което е по-малко от неотдавнашните върхове. Преди изтеглянето златото съставляваше повече от половината от общите резерви на страната. Тази цифра сега се е променила съществено.

Скоростта и мащабът на хода са в пряк контраст с политиката, която Турция следваше през по-голямата част от последното десетилетие. Страната беше последователен купувач на злато, като част от целенасочена стратегия за намаляване на зависимостта от долара. Анализаторите сега описват настоящия епизод като принудително обръщане на тази стратегия, а не като тактическа корекция.

По-широката загриженост е свързана с ефекта на доминото. Ако други централни банки, притежаващи големи позиции в злато – Полша се посочва като един от примерите – се сблъскат с подобен натиск от разходите за отбрана или енергийните разходи, пазарът може да стане свидетел на допълнителни принудителни продажби. Ръстът на златото през последните месеци се основаваше отчасти на предположението, че централните банки са структурни купувачи. Турция усложнява тази картина.

Засега златото се задържа над $4,460. Но динамиката, която определя тази цена – от една страна геополитически натиск за изграждане на незападна финансова инфраструктура, а от друга – ликвидация на резерви в извънредни ситуации – подсказва, че ролята на метала в глобалните финанси се преосмисля в реално време.