Защо американските пазари на акции може да са по-добрата инвестиция от Европа и Азия

Само преди месеци анализатори и мениджъри на фондове обясняваха с оптимизъм как пазарите в Европа и Азия ще продължават да изпреварват американските индекси. Дори българският пазар се представи по-добре от S&P 500 миналата година – SOFIX завърши 2025 г. с ръст от 29.54%, докато S&P 500 достигна 17.9% обща възвръщаемост за годината.

Сега петролът от известно време се държи над $100 за барел, доларът се е укрепил, а акциите по света се сринаха.

Каква е разликата между сега и началото на войната в Украйна

Икономистите на Citi вече са коригирали прогнозите си – глобалният ръст за 2026 г. е свален до 2.7%, а инфлацията е вдигната с около 50 базисни пункта до малко над 3%. но самите те признават, че нещата лесно могат да се влошат много повече – и всичко зависи от това накъде тръгва петролът. При сценарий с цена над $100 за няколко месеца растежът пада под 2%, а инфлацията скача над 4% – комбинация, която не е особено добре дошла за централните банки, намиращи се в позиция, в която не могат нито лесно да повишат, нито да намалят лихвите.

Сравнението с 2022 г. и Украйна е първото, което идва наум, но контекстът е различен. Тогава Фед тепърва започваше да затяга политиката си и да увеличава лихвите, и централните банки имаха пространство да реагират. Сега лихвите са вече високи, домакинствата имат по-малко финансов резерв и правителствата разполагат с далеч по-малко възможности за нови стимули.

Защо Европа и Азия са по-уязвими

Структурата на зависимостта от петрола е ключова. Европа и голяма част от Азия внасят значително по-голям дял от потреблението си на енергия в сравнение с Америка, която разполага с мащабно вътрешно производство. При трайно висока цена на суровия петрол инфлационният ефект в тези региони ще бъде по-силен, потреблението ще се свие по-рязко, а производствените разходи ще нараснат значително – и това директно ще се вижда в корпоративните резултати.

Европейските индекси паднаха около 10% от последните си върхове, но проблемът е по-дълбок – пазарите влязоха в тази ситуация надценени повече от всяка предишна геополитическа криза, с цени залагащи на сериозен ръст на корпоративните печалби. Консенсусът беше около 12% ръст на EPS за Европа тази година. При по-тежък сценарий това може да отиде до нула – енергийният сектор е единственото изключение.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

Европа изостава спрямо САЩ в създаването на богатство – къде е разликата

• Азия понася кризата най-тежко
  Над 90% от енергията, преминаваща през Ормузкия проток, отива към Азия – и това прави региона най-уязвим при физически прекъсвания на доставките. Сингапур, който внася над 97% от енергията си, е определен като най-изложената държава в света при срив на енергийните пазари. Япония получава между 87% и 95% от петрола си от Персийския залив и вече пусна стратегически резерви от 80 милиона барела, за да стабилизира пазара. Южна Корея въведе извънредни ценови тавани на горивата за първи път от 30 години насам. Индия, която разчита на Залива за близо половината от петролното си потребление, търси алтернативи на около 2.5 милиона барела дневно – включително увеличен внос от Русия.
• Европа – по-малко зависима от протока, но не и от Залива
  Само между 4% и 7% от европейския суров петрол и LNG минава през Ормузкия проток, което на пръв поглед изглежда успокоително. Проблемът е другаде – Европа е силно зависима от Персийския залив за рафинирани продукти. Заливът осигурява около 20% от европейския дизел и 60% от авиационното гориво. Нидерландия и Белгия са най-засегнати заради рафинерийните комплекси в Ротердам и Антверп, които работят със суровини от региона. Германия, най-големият потребител на дизел в Европа, е особено уязвима. Швейцария вече изчислява допълнителни енергийни разходи от около 5 милиарда франка годишно – или около 1,200 франка на домакинство.

Американските инвеститори не са напълно защитени

Преди конфликта повечето институционални инвеститори извън САЩ бяха позиционирани за ръст. Сега мнозинството е преминало на другата страна и залага на спад. В Япония и Корея обаче все още доминират оптимистичните позиции – което означава, че при лоши новини натискът за продажби там може да е по-голям.

Доларът се укрепва и това на пръв поглед изглежда добре за американските активи – капиталът търси сигурност и я намира там. Но силният долар е лоша новина за американските износители – продуктите им поскъпват на външните пазари, маржините се свиват и рано или късно това се вижда в резултатите. Така че относително по-добро от Европа и Азия не означава непременно добра година за американския инвеститор.

Какви са двата сценария в момента

Ако конфликтът отшуми бързо, има реалистичен шанс за връщане към по-рискови активи, включително развиващите се пазари. Но колкото по-дълго продължи, толкова по-трайни ще бъдат ефектите върху веригите на доставки, инфлацията и бизнес средата. При по-дълъг конфликт оптимизмът бързо ще загуби смисъл и рецесионните рискове излизат на преден план.

При по-лош сценарий: всички пазари ще паднат и въпросът ще е с колко. Страните, структурно зависими от вноса на петрол, ще понесат по-тежък удар. Американският пазар не е напълно защитен, но вътрешното производство на енергия, по-малката зависимост от глобалните вериги на доставки и доларовата позиция го правят по-устойчив в среда на продължителна нестабилност.

Тезата от миналата година, че развиващите се пазари са най-добрият залог, беше изградена върху предположения, които вече не важат заради ситуацията в Близкия изток. Не защото американският пазар изведнъж е станал атрактивен, а защото при тези конкретни условия останалите са по-уязвими.

В момента предполагаемо се водят преговори за прекратяване на огъня. От една страна Доналд Тръмп твърди, че Иран искат временно да се спрат военните действия, докато се развиват преговорите. От друга страна иранските лидери твърдо отричат, определяйки думите на президента на САЩ като лъжи. Дали ще се стигне в крайна сметка до примирие не се знае, но дори и да се договорят двете страни, това не е гаранция, че Ормузкия проток ще бъде отново отворен. В последното си изявление Тръмп отправи нова заплаха към Иран, че ще има тежки удари, което внася допълнителна несигурност за това кога може да очакваме край на този конфликт, въпреки уверението, че остават броени седмици.

Последните два дена бяха изключително позитивни за пазарите, като индексите се търгуваха на зелено. В момента волатилността на пазара е много голяма, а липсата на реална информация за случващото се и незнанието на кого да се вярва за ситуацията прави следващите движения на индексите непредсказуеми.