Защо пазарите реагираха сдържано на новите удари в Иран

Президентът Тръмп определи примирието, действащо от 17 юни, като приключило и нарече по-нататъшните преговори с Техеран загуба на време. За два дни цената на суровия петрол скочи, макар и ограничено: WTI поскъпна с 4,4% до $73,52 за барел, а Брент се покачи с 5,2% до $78,02. За сравнение, в понеделник преди ескалацията двата бенчмарка се търгуваха около $69 и $72.

Важното тук не е самата стойност, а посоката, в която върви пазарът след месец на движение в обратна посока. По време на примирието Брент се беше свлякъл от пика от $126 за барел до около $73, докато Международната енергийна агенция определяше затварянето на протока през първите месеци на конфликта като най-голямото прекъсване на доставки в историята на световния петролен пазар.

Защо реакцията остава сдържана спрямо март

Трафикът през Ормузкия проток наистина се сви рязко. Според данни на Kpler, цитирани от анализатора Мат Смит, през сряда протока са пресекли едва 13 танкера, при среднодневен трафик от 33 през предходната седмица. Част от корабите са изключили транспондерите си, за да избегнат проследяване, докато преминават. Анализаторите от Windward определиха комбинацията от рухналото примирие, върнатите санкции срещу иранския петрол и мащаба на американските удари като най-сериозната ескалация от началото на конфликта насам.

Пазарът обаче все още не залага на пълно затваряне на протока. Анди Липоу от Lipow Oil Associates отбеляза пред клиентите си, че текущото ценово движение отразява по-скоро повишен риск, отколкото очакване за реална физическа блокадата. Дан Медлок, енергиен анализатор, също посочи, че рисковата премия зависи изцяло от това дали доставките през протока ще продължат физически да преминават, а не само от военната реторика.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

EasyJet в центъра на европейските пазари след изненадваща оферта

Маржовете на рафинериите падаха точно преди ескалацията

Най-интересният детайл за инвеститорите е друг. Точно преди новата ескалация маржовете на рафинерийте вече бяха тръгнали надолу, не нагоре. След подписването на примирието през юни стотици милиони барели суров петрол, останали блокирани в Залива по време на затварянето на протока, започнаха да излизат на пазара наведнъж. Общият износ от Близкия изток, включително обемите през пристанищата на Саудитска Арабия и ОАЕ извън Ормуз, скочи до 12,35 млн. барела дневно през юни спрямо под 8 млн. през май, а за юли Kpler очаква ниво около 12,5 млн. Внезапният приток на суровина при все още силно търсене на горива държеше рафинериите в добра позиция, но самият приток вече беше започнал да свива разликата между цената на петрола и цената на готовата продукция, тоест точно маржа, от който преработвателите печелят.

Затова сегашният обрат работи в две посоки, а не еднозначно в полза на сектора. Ново прекъсване на доставките от Залива би върнало дефицита на горива, който през пролетта изстреля маржовете нагоре. Но ако ескалацията остане ограничена до отделни удари, без реално затваряне на протока, освободените вече барели ще продължат да заливат пазара и ще притискат надолу точно тази премия, от която рафинериите печелеха допреди месец.

Колко печелеха рафинериите на върха на кризата

За контекст колко голяма е тази разлика, си струва да се погледнат резултатите на американските преработватели от предходния кризисен пик. Маржът на Valero скочи от $9,56 на барел до $16,06 на годишна база, а маржът на дизела с ниско съдържание на сяра спрямо Брент се удвои, от $16,69 до $27,60 на барел. Valero, Marathon Petroleum и Phillips 66 се позиционират най-добре точно в такива цикли, защото купуват суровина, обвързана с WTI, който остава физически изолиран от риска в Ормуз, а продават готова продукция на пазар, ценообразуван по Брент.

Goldman Sachs засега не променя прогнозата си, че маржовете ще останат структурно завишени до края на годината дори при частично възстановяване на трафика през протока, с очаквания от $50 за барел дизел в САЩ и $37 в Европа, между два и три пъти над средните нива за периода 2013-2019 г. Дали тази прогноза ще се потвърди, или пазарът ще се върне по-бързо към нормални нива, зависи от един фактор, който нито анализаторите, нито инвеститорите могат да предвидят с точност: дали Техеран ще се ограничи до единични удари по кораби, или ще предприеме реален опит да затвори физически протока.