Войната в Ормузкия проток ускорява отдавна планирана чистка в Китай

Складовете с бензин и дизел в Китай вече преливат, а вътрешното потребление трайно спада заради ускореното навлизане на електромобилите. Именно в този момент Пекин нарежда на рафинериите да произвеждат повече, не по-малко. Обяснението не се крие само във войната, започнала на 28 февруари – още в началото на март NDRC обяви план за съкращаване на „излишния“ рафиниращ капацитет в страната. Кризата просто ѝ дава повод да го изпълни по-бързо и без публичен спор с губещите играчи.

63 милиона барела ирански петрол увиснаха без купувач

На 7 юли Вашингтон отмени 60-дневния лиценз General License X, който позволяваше на трети страни да купуват ирански суров петрол без риск от вторични санкции. Отмяната последва атаки на Иранската революционна гвардия срещу три танкера в протока и остави около 63 млн. барела ирански петрол по думите на Bloomberg буквално без купувач. За китайските „чайници“ – независимите рафинерии в Шандун, изградили бизнеса си върху евтин ирански, руски и венецуелски суров петрол – това е директен удар по маржовете. Именно те бяха тласнати към отрицателна рентабилност още през пролетта, когато натоварването им падна под 63% от капацитета.

Пекин обаче не остави решението за производство на пазара. Държавата контролира достъпа до суров петрол чрез квоти за внос, разпределяни на тримесечие или полугодие, и още през април предупреди изрично, че всяка рафинерия, която намали натоварването, за да ограничи загубите си, ще получи по-малка квота през следващите години. Механизмът работи, защото елиминира всякакъв икономически контрааргумент – губиш пари на всеки барел днес, но загубата на квота означава загуба на самия бизнес утре.

Всеки цикъл на затягане идва точно след ново развитие в протока, а разхлабването никога не стига докрай – юлската заповед пада само три дни след вдигането на експортните ограничения.

Съвпадението, което малцина коментират

Малко преди войната в Близкия изток изобщо да започне, NDRC вече беше обявила намерение за постепенно съкращаване на „излишните“ мощности в стоманодобива и рафинирането, заедно със затягане на капацитетния контрол в медодобива, алуминиевото производство и въглищния сектор. С други думи, Пекин отдавна смяташе, че Китай има твърде много малки, неефективни рафинерии. Принуждавайки „чайниците“ да произвеждат на загуба, докато същевременно им отрязва достъпа до евтина суровина, държавата постига без пряка намеса резултата, който индустриалната ѝ политика и без друго целеше: най-слабите играчи фалират или биват изкупени, а капацитетът се концентрира в ръцете на държавните гиганти.

Sinopec и PetroChina могат да поемат месеци на отрицателни маржове без сериозна заплаха за бизнеса си – разполагат с достатъчно финансов резерв, а директивата за тях е по-скоро неудобство, отколкото риск. За малка независима рафинерия в Шандун ситуацията е различна. Всеки месец принудително производство при загуба я приближава с една стъпка към фалит, а евтиният ирански, руски и венецуелски петрол, върху който целият ѝ бизнес модел беше изграден, вече не тече в предишния обем.

Има и по-дълбок проблем, който няма да изчезне заедно с войната. Търсенето на бензин в Китай не пада временно заради несигурността около протока – то се свива трайно, защото електрическите автомобили изместват все по-голям дял от продажбите на нови коли всяка година. Дори след като кризата в Ормузкия проток приключи, свръхкапацитетът, който Пекин сега сдържа принудително чрез квоти, няма да намери обратно мястото си на пазара. NDRC планираше да закрие част от тези мощности постепенно, чрез програмата си за съкращаване на капацитета, обявена още в началото на март. Войната ѝ даде повод да го направи по-бързо.