Великобритания и Япония подписаха сделка за £18 млрд. в чипове и енергия

Кир Стармър и японският премиер Санае Такаичи подписаха в петък над 10 споразумения, обхващащи плаващи офшорни вятърни паркове, чипове от ново поколение, малки модулни реактори и съвместна програма за изтребители – най-мащабната двустранна икономическа сделка, която Великобритания е сключила след напускането на Европейския съюз.

Двамата лидери се срещат дни преди Г-7 в Евиан льо Бен – и сделката за £18 млрд. е директен отговор на американския протекционизъм и зависимостта от азиатски вериги за доставки.

Защо две островни нации залагат една на друга

Великобритания и Япония споделят почти идентични икономически уязвимости. И двете са островни нации с ограничени вътрешни енергийни ресурси, дълбока зависимост от чуждестранно производство на полупроводници – преди всичко от тайванската TSMC – и индустриални бази, ориентирани към износ, които са изложени на натиска на по-големи икономически сили.

Японският корпоративен сектор прилага от години това, което търговските анализатори наричат стратегия „Китай плюс едно“ – систематично диверсифициране на производствения и инвестиционен отпечатък извън континентален Китай след многократните сривове на веригите за доставки по време на пандемията и продължаващото напрежение в Южнокитайско море. Великобритания, позиционирана като стабилна дестинация с утвърдени правни норми, дълбоки капиталови пазари и голяма потребителска икономика, е естествена цел за това пренасочено японско капиталовложение.

За Лондон сметката е също толкова прозрачна. Двустранните отношения вече бяха на стойност около £140 милиарда преди петъчното обявяване, но правителството на Стармър е заявило открито, че привличането на преки чуждестранни инвестиции извън ЕС е основният икономически аргумент след Брекзит. Тази сделка функционира като финансов гръбнак на Съвременната индустриална стратегия на Великобритания, вместо да разчита на публично задлъжняване – и да го докаже с чужди пари, не с държавни.

Защо £9 млрд. за вятърни паркове не са достатъчни сами по себе си

Най-голямата единична инвестиция – £9 млрд. – отива за офшорна вятърна енергия, с цел изграждане на 5,9 гигавата капацитет в Шотландия и Келтско море, достатъчен за около 8 милиона домакинства.

Фиксираните турбини се закотвят на морското дъно в плитки крайбрежни води и се прилагат от десетилетия. Плаващите платформи работят на дълбочини, при които фиксираните основи са икономически или физически невъзможни – което открива зони с по-високи скорости на вятъра в открито море. Съществуват реални проекти, но не и индустриално внедряване в този мащаб, което прави тази инвестиция по-рискована от стандартната офшорна енергетика – и затова по-значима.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

Бундесбанк: Светът няма да се върне към цените отпреди войната

Но генерирането е само първата стъпка. Енергията трябва да стигне до градовете в Англия – а това изисква цялостна модернизация на електропреносната мрежа. Без нея новите турбини създават локално претоварване, не национално електроснабдяване. Именно затова Hitachi Energy влиза в сделката – инвестицията в мрежата е условието, което прави вятърните паркове практически полезни.

Технологичният цикъл: дизайн във Великобритания, производство в Япония

Технологичното партньорство е може би по-важното от двете, въпреки че е за по-малка сума. Великобритания проектира чипове на световно ниво – ARM Holdings е най-очевидният пример – но няма фабриките да ги произведе. Японският държавно подкрепен Rapidus, насочен към 2nm чипове, запълва тази празнина и дава на британските дизайни производствен път извън Тайван – което е особено важно на фона на напрежението в Южнокитайско море и рисковете около TSMC.

ORCA Computing е по-различен случай. Продажбата на физическа квантова система на японски корпоративен клиент е първата от този тип – квантовият хардуер излиза от лабораториите и получава реален външен купувач, нещо, което секторът очакваше с години.

Отбрана, малки реактори и вътрешнополитическият контекст

Разширеното партньорство на Rolls-Royce с Японската агенция за атомна енергия е съсредоточено върху малките модулни реактори – фабрично сглобяеми ядрени агрегати, които заобикалят десетилетните строителни срокове на конвенционалните централи. Японската прецизност в производството е това, което липсва на компанията за мащабиране на собствените й дизайни, а сътрудничеството дава на двете страни защита от ценови шокове при горивата и бюджетните проблеми, които засегнаха мащабните ядрени проекти в Европа.

Двете правителства потвърдиха Глобалната програма за бойна авиация – тристранния проект за изтребители от следващо поколение, включващ и Италия – преди подписването на официален договор, очаквано по-късно този месец. Нов Съвет за отбранителни способности и промишленост ще осигури на британските отбранителни фирми достъп до японски капитал за разработване на технологии, включително дронови системи.

Правителството на Стармър е под продължителен вътрешен натиск след рязката оставка на министъра на отбраната Джон Хийли заради спорове около дългосрочното финансиране на армията. Стармър получава удобен отговор на критиките: британската отбранителна промишленост се финансира чрез японски капитал, не чрез съкращения в бюджета.

„Десетки хиляди работни места“ звучи добре политически, но повечето ще са в подводно инженерство, квантови системи и ядрена металургия – не в масово производство.