Уолстрийт отново отваря на червено – петролен шок и война без изход потопиха пазарите

Резкият спад на индекса на Russel сигнализира за задълбочаваща се загриженост относно щетите за вътрешната икономика – по-малките компании са по-уязвими от нарастващите разходи за суровини и затягането на кредитните условия.

Доходността на 10-годишните държавни облигации скочи до 4.198%, тъй като търговците отразиха в цените очакванията за по-висока инфлация в бъдеще.

• S&P 500: -0.68% | 6,694
• Dow Jones: -0.97% | 47,083
• Nasdaq: -0.35% | 22,304
• Russell 2000: -1.35% | 2,491

Зад разпродажбата стои суровият петрол. Сортът Брент за кратко достигна почти $120 за барел през нощта, преди да се понижи до около $102 към момента на писане на статията, което все пак е с над 11% повече от затварянето в петък, след като министрите на финансите от Г7 проведоха спешна телеконференция, за да обсъдят координирано освобождаване на стратегическите петролни резерви.

Брент поскъпна с повече от 30% в неделя, като за първи път от руската инвазия в Украйна през 2022 г. цената на петрола премина $100 за барел. Частичното отдръпване не донесе облекчение на търговците на акции, които прекараха по-голямата част от двете седмици в ценообразуване на все по-неблагоприятна макроикономическа обстановка.

Войната в Иран вече е прекъснала около 20% от световните доставки на петрол в продължение на девет дни – повече от двойно в сравнение с предишния рекорд, поставен по време на Суецката криза от 1956-57 г., която прекъсна малко под 10% от доставките, според Rapidan Energy Group.

Ирак, ОАЕ и Кувейт – три от най-големите производители в ОПЕК – са намалили производството, тъй като суровият петрол се натрупва и няма къде да отиде поради ефективното затваряне на пролива Хормуз. Производството в трите основни южни нефтени находища в Ирак е спаднало с 70% до едва 1,3 милиона барела на ден.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

Топ 5 легендарни сделки на стоковите пазари, които промениха историята

Анализатори от Kpler, както и тези на Goldman Sachs, предупреждават, че петролът може да достигне $150 за барел до края на март, ако трафикът през Ормуз не бъде възобновен. Президентът Тръмп отхвърли енергийния шок в Truth Social, наричайки го „много малка цена, която трябва да се плати“ за неутрализиране на иранската ядрена заплаха – мнение, което енергийният му министър Крис Райт повтори в неделя, наричайки скока в цените временен. Пазарите не го вярват.

Азиатските пазари понесоха едни от най-големите ранни загуби – японският Nikkei 225 затвори с понижение от над 5%, а южнокорейският KOSPI спадна с около 6%. Европейските акции също отвориха надолу, като DAX във Франкфурт спадна с около 3%.

Биткойн и златото се разминават

Интересното е, че Биткойн се е повишил с почти 5% през последните 24 часа, приближавайки се до $70,000 – движение, което на пръв поглед изглежда нелогично поради липсата на апетит за риск сред инвеститорите на фона на геополитическата несигурност. Златото, междувременно, е спаднало до $5,077 (-1.83%), като доларовия индекс продължава да върви нагоре

Оптимизмът няма да продължи

Питър Шиф, икономист и дългогодишен оптимист по отношение на златото, отправи категорично предупреждение в понеделник: пазарите все още залагат на бързо разрешаване на конфликта с Иран – и това предположение е опасно погрешно. Тъй като инвеститорите стават все по-реалистични относно перспективата за продължителна война, Шиф твърди, че акциите ще претърпят поредно понижение.

Според него реалната търговия е ясна: по-високи цени на петрола, по-високи цени на златото, по-високи цени на среброто, по-ниски цени на акциите. С публичното изявление на иранската IRGC, че е готова да издържи поне шест месеца интензивна война при сегашното темпо, и с изискването на Тръмп за безусловна капитулация, бързото излизане от кризата изглежда все по-малко вероятно.

Какво да очакваме в краткосрочен план

Следващите няколко сесии ще зависят в голяма степен от резултата от дискусиите за освобождаването на резервите на Г-7 и от евентуални сигнали от Ормузкия проток. Ако освобождаването на стратегическите резерви бъде потвърдено и координирано, очаквайте временно понижение на цените на петрола и леко повишение на акциите – но не го бъркайте с обръщане на тенденцията.

Исторически погледнато, параболичните движения в цените на петрола са свързани с по-слаби потребителски разходи, по-висока инфлация и нарастваща безработица. По-критично за този пазар е, че скокът в цената на петрола може да елиминира всякаква останала възможност за понижение на лихвите от Федералния резерв през 2026 г. –  премахвайки един от основните стълбове, които поддържаха оценките на акциите.

Акциите в енергийния сектор остават най-ясно изразените бенефициенти. Авиокомпаниите, корабните компании и компаниите за потребителски стоки са изправени пред най-рязкото свиване на маржовете, ако цената на петрола остане висока. Цените на бензина в САЩ вече достигнаха $3.45 за галон – с 16% повече от предходната седмицa – и се очакват по-нататъшни увеличения.

Освен ако протокът не бъде отворен отново или не бъде сключено примирие, най-лесният път за акциите е все още надолу. Тезата на Шиф – че корекцията ще продължи, след като и последните оптимисти капитулират – изглежда добре обоснована, като се имат предвид фундаменталните показатели. Пригответе се.