Ултиматумът на Тръмп: Европа да даде дизел или САЩ спира износа

Зад ултиматума стои по-голям залог: Вашингтон се опитва да прехвърли част от тежестта за стабилизиране на глобалния горивен пазар върху европейските резерви, без да наруши собствената си рафинерийна система.

САЩ поставят Европа пред труден избор

Американската администрация е поискала Европейският съюз да освободи около 120 милиона барела дизел през следващите шест месеца, съобщи Reuters.

От Вашингтон са особено недоволни от Франция и Германия, които според американски представители не са изпълнили напълно по-ранни ангажименти за освобождаване на аварийни петролни и горивни запаси.

Натискът вече предизвика координация между европейските правителства. Европейската комисия и представители на Германия, Франция, Италия, Ирландия и Великобритания обсъждат необходимостта от освобождаване на дизелови запаси.

Френският президент Еманюел Макрон планира и видеоконференция с лидерите на Г-7 за цените и наличността на рафинирани продукти, включително евентуално координирано освобождаване на резерви съвместно с Международната агенция по енергетика.

Страните от ЕС държат близо 109 милиона тона аварийни запаси от суров петрол и горива. Резервите са предназначени основно като защита срещу физическо прекъсване на доставките. Освобождаването им за ограничаване на цените днес намалява буфера при нов шок утре.

Точно тук американският ултиматум придобива по-широко значение. Вашингтон не просто търси повече дизел на пазара, а притиска Европа да превърне част от собствената си енергийна застраховка в текущо предлагане.

Защо американският дизел вече е толкова важен

Позицията на Европа е по-уязвима, отколкото преди няколко години. След забраната на руските енергийни доставки и нарушенията на потоците от Близкия изток американските рафинерии се превърнаха в един от ключовите компенсиращи източници.

САЩ са на път да доставят около 360 000 барела дневно дизел за Европа през третото тримесечие, спрямо приблизително 250 000 барела дневно преди настоящата криза, разкриват данните на S&P Global.

Замяната на тези количества няма да бъде лесна. Доставките от Близкия изток също са ограничени заради военния конфликт с Иран, докато руските потоци остават под натиск от санкциите и украинските атаки срещу рафинерии.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

Данните за БВП и PCE дадоха позитивен сигнал на пазарите в САЩ

Това означава, че евентуална американска забрана няма просто да премахне един доставчик. Тя би ударила европейския пазар в момент, когато алтернативните източници вече са ограничени.

Как забраната може да се обърне срещу САЩ

Политическата логика във Вашингтон е ясна. Високите цени на горивата създават натиск върху администрацията преди междинните избори през ноември, а ограничаването на износа на теория би оставило повече дизел на американския пазар.

Проблемът е, че рафинериите произвеждат едновременно дизел, бензин, авиационно гориво и други нефтопродукти. Затова ефектът от една забрана може да бъде значително по-сложен.

• Дизелът в САЩ може първоначално да поевтинее. Goldman Sachs изчислява потенциален спад от около 25 цента за галон седмично след въвеждането на забрана.
• Складовете могат бързо да се запълнят. Без европейския пазар американските рафинерии ще трябва да намерят други купувачи за големи количества дизел или да ограничат производството.
• Рафинериите могат да намалят преработката. S&P Global оценява потенциалното свиване на около 1.9 милиона барела дневно, или приблизително 12% от американския рафинериен капацитет.
• Бензинът може да поскъпне. По-ниската преработка означава по-малко производство и на останалите горива. Goldman Sachs допуска увеличение на бензина с около 30 цента за галон.

Така Вашингтон рискува да създаде необичаен ефект: да понижи цената на дизела, но едновременно да ограничи рафинерийното производство и да прехвърли част от ценовия натиск към бензина.

Именно този риск обяснява защо администрацията разглежда и по-мека алтернатива – доброволни ограничения от страна на американските рафинерии вместо абсолютна забрана.

Европа ще трябва да търси дизел много по-далеч

Ако американските доставки бъдат ограничени, европейските търговци ще трябва да се конкурират по-агресивно за товари от Близкия изток, Азия и други пазари.

Това не е просто смяна на произхода на горивото. По-дългите маршрути изискват повече танкери, увеличават транспортните разходи и удължават времето между покупката и физическата доставка.

Подобно пренареждане може да създаде и силно разминаване между регионалните рафинерийни маржове. Недостигът в Европа би подкрепил европейските дизелови маржове, докато задържането на американски количества у дома би създало противоположен натиск върху пазара по крайбрежието на Мексиканския залив.

За европейската икономика последствията не приключват на бензиностанциите. Дизелът остава ключово гориво за товарния транспорт, логистиката и редица индустриални дейности. По-високите цени могат да се прехвърлят към транспортните разходи, производството и в крайна сметка към потребителските стоки.

Истинският конфликт е кой ще изразходва буфера си

Зад спора за 120 милиона барела стои по-дълбок конфликт между краткосрочните цени и дългосрочната енергийна сигурност.

САЩ разполагат с огромна експортно ориентирана рафинерийна система, но администрацията не иска американските потребители да поемат пълната цена на глобалния недостиг. Европа разполага със стратегически резерви, но има солиден стимул да ги запази, докато рисковете за доставките от Близкия изток и Русия остават високи.

За Вашингтон най-удобният сценарий е Европа да освободи резерви. Допълнителното предлагане би помогнало за ограничаване на глобалните цени, без САЩ да блокират собствените си рафинерии.

За Париж и Берлин сметката е различна. Колкото по-несигурни са бъдещите доставки, толкова по-ценен става всеки барел, останал в аварийните запаси.

Това превръща американския натиск в своеобразна стратегическа дилема. Ако Европа освободи резервите, тя поема част от разхода за стабилизиране на глобалния пазар и намалява защитата си срещу следващо прекъсване. Ако откаже, Вашингтон трябва да реши дали действително е готов да използва експортната забрана и да приеме риска за собствените си рафинерии.

Затова спорът не е само за това откъде ще дойдат следващите барели дизел. Той е за това кой ще изразходва своя буфер първи и кой ще понесе риска, ако следващият шок настъпи преди запасите да бъдат възстановени.