Украйна адаптира финансите си по изискванията на Европейския съюз

Задачата става все по-важна за Киев, тъй като международната подкрепа не може безкрайно да бъде основният източник на капитал за икономика, изправена пред огромни разходи за реконструкция.

Целта не е просто украинските правила формално да съвпадат с европейските. За международните банки, фондове и компании по-познатата регулаторна среда може да направи местните финансови институции по-лесни за оценяване, а инвестиционните решения по-предвидими.

Банките са много по-близо до ЕС от застрахователите

Най-голям напредък вече е постигнат при банките, докато застрахователният сектор остава една от областите, в които регулаторната дистанция до ЕС е по-голяма:

• Банков сектор: 78% съответствие – спрямо около 50% преди пълномащабната руска офанзива през 2022 г. Системата остава ликвидна, печеливша и добре капитализирана въпреки условията на война.
• Застрахователен сектор: 55% съответствие – реформите са насочени към по-строл надзор, корпоративно управление и прозрачност.

Изоставането при застраховането има практическо значение за бъдещите инвестиции. Голям инфраструктурен или индустриален проект се нуждае не само от кредитиране, но и от механизми за ограничаване и разпределяне на риска. Без подходящо покритие политическият, военният и търговският риск могат да направят иначе жизнеспособна инвестиция неприемлива за международен капитал.

Това превръща реформата на застрахователния пазар от техническо изискване за европейска интеграция в част от финансовата инфраструктура на бъдещото възстановяване.

Над 50 промени трябва да затворят регулаторната разлика

Националната банка на Украйна работи по законодателна програма с повече от 50 нови закона и нормативни акта. Те обхващат финансовата рамка, капиталовата адекватност и оперативната устойчивост, като целта е местните правила постепенно да се доближат до тези, прилагани в ЕС.

Паралелно Киев трябва внимателно да демонтира част от извънредните ограничения върху движението на валута и капитали, въведени за защита на финансовата система след началото на пълномащабната война.

Този процес е особено чувствителен. Прекалено бързото премахване на ограниченията може да увеличи риска от теч на капитал, докато прекалено продължителното им запазване би затруднило привличането на инвеститори, които искат яснота дали и при какви условия могат да репатрират печалби.

Затова регулаторното сближаване и валутната либерализация трябва да вървят паралелно. Първото изгражда доверие във финансовата система, а второто постепенно възстановява нормалното движение на капитали.

Възстановяването изисква капитал в мащаб, който държавата не може да покрие сама

Последната съвместна оценка RDNA5 на украинското правителство, Световната банка, Европейската комисия и ООН поставя необходимите средства за възстановяване и реконструкция на почти $588 милиарда през следващото десетилетие. Сумата е почти три пъти прогнозния номинален БВП на страната за 2025 г.

Разходите не са концентрирани само във физическото възстановяване на разрушени сгради. Те обхващат транспортната и енергийната инфраструктура, производството, земеделието и връщането на засегнати територии към икономическа употреба.

Подобен мащаб трудно може да бъде покрит само от държавни бюджети и международни донори. Частният капитал ще бъде особено важен за проекти, които могат да генерират предвидими приходи, но навлизането му зависи от това дали инвеститорите могат да застраховат риска, да разчитат на прозрачни правила и впоследствие да изтеглят печалбите си. Световната банка също определя местните и международните частни инвестиции като критична част от възстановяването.

Международната помощ започва да намалява

Натискът за привличане на частни средства ще се увеличава, ако прогнозите на Националната банка за външната помощ се реализират.

Международното финансово подпомагане се очаква да достигне $53 милиарда през 2026 г., след което да намалее до $42 милиарда през 2027 г. и $22 милиарда през 2028 г. Това представлява спад от приблизително 58% между първата и последната година от прогнозата.

Намаляването не означава, че публичното финансиране изчезва, а че съотношението между донорски и пазарен капитал трябва постепенно да се промени. Част от икономиката ще трябва да се финансира при условия, при които възвръщаемостта и рискът имат по-голямо значение от политическите ангажименти на партньорските правителства.

Точно тук европейските стандарти могат да имат финансов ефект. По-предвидимите правила за капиталова адекватност, корпоративно управление, отчетност и защита на инвеститорите не премахват риска от войната, но могат да ограничат допълнителната премия, която международните компании изискват заради институционална и регулаторна несигурност.

Капиталовият пазар трябва да даде алтернатива на банковите заеми

Банковото кредитиране е само един от каналите, от които Украйна ще се нуждае. Според информацията от Reuters, Киев работи и по промени, насочени към възстановяване на местния капиталов пазар, който остава ограничен от войната, валутния контрол и високата рискова премия.

По-функционален пазар на акции и облигации би позволил на украинските компании да търсят средства директно от инвеститори, вместо да разчитат основно на банкови заеми или държавно финансиране. За международните фондове това би създало допълнителни инструменти за участие в икономическото възстановяване.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

Исландия каза „не“ на ЕС: Кроната и риболовът надделяха на референдума

Този канал обаче изисква различен тип доверие. Инвеститорът в облигация или акция няма банковата връзка, която кредиторът изгражда с конкретен клиент, и затова разчита в по-голяма степен на надеждна отчетност, защита на собствеността, прозрачност и ефективен надзор.

Именно затова развитието на капиталовия пазар и европейската регулаторна интеграция са взаимно свързани, вместо да бъдат две отделни реформи.

ЕС е регулаторна котва, а не само източник на финансиране

Украйна получи статут на кандидат за членство в ЕС през юни 2022 г., четири месеца след началото на войната. Последвалият процес на присъединяване превърна европейското законодателство в ориентир за редица структурни промени, включително във финансовия сектор.

За бизнеса това има по-практично измерение от самия политически процес. Ако украинските финансови институции работят по правила, близки до познатите на европейските им партньори, разходите за правен анализ, оценка на контрагенти и структуриране на сделки могат да намалеят.

Същият принцип важи и за чуждите компании, които обмислят директни инвестиции. Регулаторното сближаване не може да компенсира физическата несигурност около войната, но може да отстрани част от рисковете, които зависят от институциите, а не от бойните действия.

Истинският тест ще бъде дали частният капитал ще последва реформите

Ключовият въпрос до 2028 г. няма да бъде колко нормативни промени е приел Киев, а дали те действително ще намалят бариерите пред международните инвеститори. По-силен надзор, по-добро корпоративно управление и постепенното облекчаване на ограниченията върху капитала имат икономическа стойност само ако направят финансирането на украински компании и проекти по-достъпно.

Първите сигнали ще дойдат от сектори, в които инвестициите могат да бъдат структурирани около бъдещи приходи. Енергетиката, транспортът, производството и жилищното строителство предлагат такъв потенциал, но участието на частни инвеститори ще зависи от наличието на застрахователно покритие, работещи гаранционни механизми и достатъчна защита на капитала.

Другият показател ще бъде кой поема финансовия риск. Докато международните правителства и институции осигуряват голяма част от средствата, рискът остава предимно в публичния сектор. Навлизането на повече банки, застрахователи, пенсионни и инвестиционни фондове би означавало, че част от него вече може да бъде оценена и поета при пазарни условия.

Точно затова 2028 г. е повече от регулаторен срок. Дотогава Украйна трябва да покаже дали сближаването с ЕС може да превърне финансовата система от механизъм, приспособен към условията на война, в пазар, способен да посредничи между глобалния капитал и проектите за възстановяване.