Турската инфлация удари 32,6% – пазарите реагират остро

Турската статистическа служба TurkStat публикува в петък данни, които показаха, че потребителските цени са нараснали с 32,61% на годишна база през май – втори пореден месец на ръст след 30,87% през март и 32,37% през април. На месечна база ръстът е 1,71%, което, въпреки забавянето спрямо скока от 4,18% в края на април, все пак надхвърли средната прогноза от 32,5% в анкета на Bloomberg сред 17 икономисти.

Откъде идва натискът

Ескалацията на конфликта между САЩ, Израел и Иран в края на февруари прекъсна доставките в региона и създаде заплаха за свободния транзит през Ормузкия проток – ключова артерия за световната търговия с петрол. Турция внася почти целия си природен газ и суров петрол, което означава, че поскъпването на енергоносителите веднага се отразява в сметките за ток, транспортните разходи и наемите.

Данните показват, че жилищата и комуналните услуги растат с 46,6% на годишна база, транспортът – с 35,06%, а храните и безалкохолните напитки – с 34,55%. Ресторантите и хотелите пък са поскъпнали с 4,1% само за май. Цените в тези категории се покачваха още преди петролния шок, така че нов импулс отгоре само задълбочава проблема.

Централната банка ревизира всичко

В средата на май управителят на Централната банка Фатих Карахан обяви „извънредни“ корекции в паричната политика. Официалната прогноза за инфлацията до края на 2026 г. скочи до 26% от предишния диапазон 15-21%, а междинната цел беше вдигната от 16% на 24%. Базовата прогноза за цената на суровия петрол беше вдигната до $89,40 за барел от предишните $60,90. Основният лихвен процент остава на 37%, а краткосрочното кредитиране – на 40%, с цел ограничаване на излишната ликвидност.

Пазарните анализатори са единодушни, че майските данни практически изключват намаляване на лихвите преди следващото заседание на Комитета по паричната политика. Частните институции, анкетирани от Reuters, очакват годишната инфлация да затвори 2026 г. на 27,53%, като Commerzbank предупреждава, че при петрол около $95 за барел тя трайно ще надхвърля 30%.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

Jane Street залага на собствена инфраструктура за AI модели

Лирата пада, борсата под натиск

Турската лира достигна историческо дъно от 45,97 за долар в началото на юни, след като проби нивото от 45,50 в средата на май. Спрямо еврото курсът е 53,60 лири, спрямо британския паунд – 61,90. Централната банка разчита на поддържане на реално поскъпване на лирата като опора на дезинфлационния план, но външният петролен шок засилва валутния натиск и захранва инфлацията отвън – класически затворен кръг.

На Фондовата борса в Истанбул картината не е по-различна:

• Индексът BIST 100 затвори на 13 872 точки, далеч от рекорда от 14 339 от средата на февруари.
• Банковите акции на Garanti, Koç и Akbank понесоха тежки загуби след избухването на регионалния конфликт.
• Технологичният, химическият, петролният и енергийният сектор продължават да водят ежедневните спадове.

Като цяло европейските и азиатските пазари също са под натиск, тъй като скокът в цените на енергията застрашава плановете на водещите централни банки за намаляване на лихвите през втората половина на годината.

Геополитика обърна прогнозите

В средата на април МВФ съкрати прогнозата си за икономическия ръст на Турция за 2026 г. до 3,4% заради ефектите от петролния шок, а в началото на юни Европейската банка за възстановяване и развитие я последва, понижавайки очакванията си до 3,5%. В началото на юни Иран наложи ограничения на корабоплаването през Ормузкия проток, което допълнително раздруса глобалната енергийна инфраструктура. В отговор Министерството на енергетиката на Турция проведе спешни преговори с Египет за алтернативни доставки от Каспийско море и Източното Средиземноморие.

При продължаващ конфликт и петрол, задържащ се над $90, дезинфлационният сценарий, с който Анкара влезе в 2026 г., е практически изоставен.