Турция разпродаде почти цялото си портфолио от американски държавни облигации през март, след като войната около Иран предизвика тежък натиск върху турската лира и валутните резерви на страната.
Обобщение:
- Турция разпродаде близо $14 милиарда в американски държавни облигации.
- Борсата в Истанбул се срина с 15%, изтривайки над 2 трилиона лири за 8 дни.
- Валутните резерви и златните запаси отчетоха рекорден спад.
Данните на американското финансово министерство разкриват, че от Анкара са намалили притежаваните щатски ценни книжа от $15,7 милиарда през февруари до едва $1,78 милиарда месец по-късно. Това представлява срив от близо 89% и най-голямата едномесечна ликвидация в историята на страната.
Разпродажбата не се разглежда като геополитически сигнал срещу Вашингтон, а като спешен ход за осигуряване на доларова ликвидност. Турската централна банка бе принудена агресивно да подкрепя лирата. Скокът в енергийните цени и геополитическото напрежение предизвикаха масов натиск върху валутата.
Мащабна разпродажба на фондовия пазар в страната
Паралелно с валутната криза, турският фондов пазар преживя истински шок. В рамките на едва осем дни местната борса се срина с близо 15%. Този рязък спад доведе до заличаването на изумителните 2,05 трилиона турски лири от пазарната капитализация. Инвеститорите започнаха масова разпродажба на активи във всички ключови сектори. Тежки удари понесе банковата сфера в лицето на Akbank и Yapi Kredi, а индустриални гиганти като Ford Otosan и Turkish Airlines отчетоха двуцифрени спадове.
Само на 2 март централната банка е изразходвала около $8 милиарда в опит да стабилизира курса на лирата, след като тя достигна рекордно дъно от 43,99 за долар.
Кризата бе допълнително задълбочена от енергийната зависимост на Турция. Страната внася почти целия си петрол и природен газ, а прекъсванията около Ормузкия проток и доставките от Иран доведоха до рязък скок в нуждата от доларови плащания.
Резервите се топят с рекордни темпове
Разпродажбата на американски облигации е била само част от по-широката защитна операция на Анкара.
През март резервните активи на Турция са намалели с над $43 милиарда, докато централната банка е ликвидирала и около $22 милиарда други чуждестранни ценни книжа. Паралелно с това страната е изтеглила над 127 тона злато от резервите си – най-голямото месечно намаление в турската история.
След изчерпването на значителна част от валутния буфер, турските власти бяха принудени да преминат към по-агресивна вътрешна политика.
Централната банка повиши овърнайт лихвените проценти до 40%, а официалната инфлационна прогноза за 2026 г. бе увеличена до 24%. Международни банки като JPMorgan и Deutsche Bank вече очакват инфлацията в Турция да се доближи до 30% до края на годината.
Глобалното отдръпване от американските облигации се ускорява
Данните на Treasury International Capital (TIC) разкриват, че Турция не е изолиран случай. Общите чуждестранни притежания на американски държавни облигации са спаднали до $9,35 трилиона през март спрямо рекордните $9,49 трилиона месец по-рано.
Разпродажбите идват на фона на растящата доходност по американските облигации, засилените инфлационни опасения и повишената нужда от доларова ликвидност на развиващите се пазари.
Анализатори отбелязват, че турският случай разкрива колко бързо един геополитически шок може да се превърне във валутна и резервна криза за икономики с висока зависимост от външно финансиране и енергиен внос.
Информацията, публикувана в TradeNews, има единствено информационен характер и не представлява финансов, инвестиционен, правен или какъвто и да е друг професионален съвет. Пазарите на акции, криптовалути, форекс и дигитални активи са силно волатилни и миналото представяне не е гаранция за бъдещи резултати. Читателите следва самостоятелно да правят собствено проучване и, при необходимост, да се консултират с лицензирани финансови или други професионални консултанти. TradeNews не носи отговорност за каквито и да е загуби или щети, произтичащи от използването на публикуваната информация.
