Технологичният сектор в епохата на скъп петрол и AI разходи

Главният пазарен стратег на BNP Paribas Даниел Морис твърди, че традиционната зависимост между доходността на американските облигации и представянето на технологичните акции е структурно нарушена – и причината е огромния CAPEX (капиталовите разходи) за изкуствен интелект, който вече функционира като буфер срещу макроикономическата волатилност.

През 2022 г., когато доходността на 10-годишните американски облигации скочи от 1.6% до 4.2%, Nasdaq загуби около 35% за годината. Причината е, че технологичните компании разчитат на приходи, които ще дойдат след години – а когато лихвите растат, инвеститорите предпочитат сигурна доходност днес пред несигурна печалба утре. Резултатът е директен натиск върху оценките.

Тази механика обаче започна да се разпада в началото на 2025 г. Хардуерните компании – полупроводници, сървъри, охладителни системи – отбелязаха ръст на акциите въпреки покачващите се лихви, докато широкият софтуерен сегмент губеше позиции. Обяснението е в структурата на търсенето: Meta, Google, Microsoft и Amazon харчат не защото са убедени в незабавна възвращаемост, а защото никой от тях не може да си позволи да изостане. Morgan Stanley изчислява, че разходите на тези технологични гиганти за AI инфраструктура може да надхвърли $740 милиарда само тази година.

След геополитическия шок от началото на годината и последвалото разпродаване на натрупани позиции, Морис отбелязва, че чувствителността към лихвите се е върнала – но в контекст, при който технологичният сектор има по-солидна фундаментална опора, отколкото при предишни цикли на затягане.

Разривът вътре в сектора

Двата сегмента вече не се движат в една посока – хардуерът расте, софтуерът губи позиции. Инвеститорите, които и двете слагат в една кошница под етикета „технологичен сектор“, грешат.

Хардуерът се облагодетелства от нещо, което Morgan Stanley описва като „недискреционен CAPEX“ – разходи, които компаниите правят независимо от макроикономическата среда, защото алтернативата е стратегическо изоставане.

Фокусът се измества към това, което анализаторите на банката наричат „физически AI“ – автономни системи, фабрична автоматизация, роботика. Всичко това изисква реален хардуер: чипове, сензори, специализирано оборудване – търсене, което не изчезва с промяна в бизнес модела.

Обратното важи за софтуера. SaaS компаниите са изправени пред въпрос, на който нямат лесен отговор: ако AI инструментите автоматизират задачи, за които преди се е плащало на брой лицензи, каква е новата ценова логика? Някои ETF-и, следящи широкия софтуерен сегмент, са надолу с над 20% от началото на годината. Janus Henderson и Deloitte разграничават общите приложения – изложени на директна конкуренция от AI платформи – от специализирания софтуер за конкретни индустрии, който е по-труден за заместване, защото държи данни, които никой друг няма.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

Rolls-Royce срещу GE Aerospace – коя е по-добрата инвестиция?

Къде са реалните рискове

Schroders и Morgan Stanley не споделят оптимизма на BNP Paribas. Schroders, например, са по-резервирани: исторически технологичните акции се справят зле след петролни шокове именно защото тези шокове водят до затягане на финансовите условия, а при сегашните оценки буферът е ограничен. Morgan Stanley посочват конкретното число – над 22 пъти очакваните приходи – като ниво, което е трудно да се поддържа при продължително високи лихви.

Ако хардуерните компании продават инфраструктура на рекордни темпове, но корпоративните им клиенти не успяват да монетизират AI инструментите, цикълът на CAPEX в крайна сметка се забавя.

Главният икономист на Goldman Sachs (Ян Хациус) заяви през февруари, че масивните инвестиции в AI през 2025 г. са имали „практически нулев“ принос към растежа на БВП на САЩ. Огромна част от тези разходи се изнасят към Тайван (TSMC) и Южна Корея (Samsung) за хардуер, което не помпа американската икономика, а само на балансите на азиатските производители.

В същото време, при цени над $100 за барел инфлационният натиск се прехвърля към по-скъпо финансиране и по-висока доходност на облигациите – което директно натиска оценките на технологичните компании. T. Rowe Price са категорични, че в такъв сценарий традиционните енергийни компании са по-надежден геополитически хедж.

Какво следва

Морис посочва Федералния резерв като ключова променлива. Сдържаният тон на Фед относно инфлационния ефект от по-скъпия петрол – за разлика от по-бързата реакция на ЕЦБ – е в подкрепа на американските акции като цяло и на технологичния сектор в частност. При понижение на лихвите именно компаниите с дългосрочни приходи се преоценяват нагоре най-чувствително.

Но ако Фед се окаже принуден да реагира на инфлацията по-агресивно, или ако корпоративните клиенти не успеят да монетизират AI инструментите, разривът между хардуер и софтуер може да се затвори бързо – и не в полза на нито един от двата сегмента. Историята на технологичните цикли показва, че капиталовите разходи винаги изпреварват приходите. Въпросът е с колко.