Спад на инфлацията в Европейския съюз: В България остава над 5%

Въпреки охлаждането на ценовия натиск в повечето държави членки, България остава сред страните с най-висока инфлация в ЕС с годишен темп от 5.2%, разкриват данните на Eurostat.

Ценовият натиск отслабва в повечето държави

Според информацията инфлацията в еврозоната се понижава до 2.8%, след като през май достигна 3.2%. За целия Европейски съюз годишният темп на поскъпване също се забавя – до 2.9% от 3.3% месец по-рано.

В сравнение с май инфлацията е намаляла в 22 държави членки, останала е без промяна в три и се е ускорила само в две, което потвърждава продължаващия процес на дезинфлация в европейската икономика. Ето как изглежда инфлацията при отделните държави:

Услугите остават основният двигател на инфлацията

Най-голям принос за годишната инфлация в еврозоната продължава да има секторът на услугите, който добавя 1.51% към общия индекс. След него се нарежда енергията с принос от 0.77%, докато храните, алкохолът и тютюневите изделия допринасят с 0.29%, а неенергийните индустриални стоки – с 0.18%.

Макар енергията да остава един от основните фактори за инфлацията, темпът на поскъпване се забавя до 8.5% от 10.8% през май. Инфлацията при услугите също се охлажда до 3.2% спрямо 3.5% месец по-рано.

При храните, алкохола и тютюневите изделия годишният ръст се забавя до 1.5%, а при неенергийните индустриални стоки – до 0.7%. На месечна база хармонизираният индекс на потребителските цени отчита спад от 0.1%.

Базисната инфлация също продължава да отслабва

Показателите, които изключват най-волатилните компоненти, също сочат постепенно охлаждане на ценовия натиск.

Инфлацията без енергия се понижава до 2.2%, а базисната инфлация – която изключва енергията, храните, алкохола и тютюневите изделия – се забавя до 2.4%.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

Дунав между Европа и България: реката на пропуснатите ползи

Това е положителен сигнал за Европейската централна банка, която следи именно устойчивите компоненти на инфлацията при оценката на бъдещата парична политика. Въпреки това ценовият натиск при услугите остава сравнително висок и продължава да бъде основната пречка пред по-бързото връщане на инфлацията към целевото равнище от 2%.

България остава сред държавите с най-висока инфлация

Въпреки че годишната инфлация в България се забави до 5.2% през юни от 6.3% през май, страната ни продължава да бъде сред трите държави с най-висок ръст на потребителските цени в целия Европейски съюз. Тази позиция не е случайна – тя отразява спецификата на местната икономическа среда, в която ценовите шокове от последните години се абсорбират много по-трудно.

Докато в държави с по-развити пазари инфлацията често е резултат предимно от външни фактори, у нас високата инфлация е подклаждана и от вътрешни процеси: устойчиво високо потребление, ръст на разходите за труд и специфики в енергийното ценообразуване, които не позволяват на индекса да се „успокои“ със същите темпове.

Тези данни категорично подчертават, че процесът на охлаждане на икономиката у нас протича значително по-мудно в сравнение със средните нива за еврозоната и Европейския съюз. Това разминаване означава, че докато Европа вече навлиза във фаза на ценова стабилизация, българските домакинства и бизнес продължават да изпитват по-силен натиск върху разходите си за живот и оперативна дейност.

Продължителното задържане на инфлацията далеч над средноевропейските нива не само намалява покупателната способност на населението, но и поставя под по-сериозен тест конкурентоспособността на българските стоки и услуги на външните пазари. В резултат на това, дори при отслабващ общ тренд, България остава в състояние на повишена икономическа уязвимост, което изисква много по-прецизни политики за овладяване на устойчивите инфлационни компоненти.

За финансовите пазари окончателните данни затвърждават очакванията, че ЕЦБ ще продължи внимателно да следи развитието на инфлацията през следващите месеци. Последователното забавяне на общия и базисния индекс е стъпка към ценова стабилност, но устойчивият ръст при услугите и все още високите енергийни цени предполагат предпазлив подход при бъдещите решения за лихвените проценти.