Инвестициите в AI инфраструктура счупиха рекорди, а прогнозите стават все по-смели. Един от най-известните технологични инвеститори в света твърди, че дотком ерата изглежда незначителна в сравнение.

Обобщение

  • Масайоши Сон от SoftBank твърди, че AI революцията е 10 до 50 пъти по-голяма от дотком балона.
  • SoftBank влага €75 млрд. само във Франция за AI инфраструктура.
  • Сон прогнозира изкуствен свръхинтелект до 2035 г., 10 000 пъти по-умен от човека.
  • Икономисти от JPMorgan и Apollo предупреждават за свръхоценени активи. 

През 2000 г. един човек загуби повече пари от всеки друг в историята – $70 млрд., когато дотком балонът се спука и акциите на SoftBank паднаха с 97%. Същият този човек, Масайоши Сон, беше в Париж миналата седмица и заяви, че дотком балонът бил само „малко хълмче“ в сравнение с това, което AI предстои да направи с глобалната икономика.

Декларацията на изпълнителния директор на SoftBank съвпадна с обявяването на €75 млрд. инфраструктурна сделка с Франция, от които €45 млрд. отиват за изграждане на AI центрове за данни с капацитет 3.1 гигавата в района Ор-дьо-Франс до 2031 г. Паралелно с това SoftBank вече изпълнява проекта „Stargate“ – съвместна инициатива с OpenAI на стойност $500 млрд. за изграждане на AI мрежи в САЩ. Към тях се прибавят над $30 млрд., вложени директно в OpenAI, и подготовката за IPO на нова компания – Roze AI, с целева пазарна оценка от $100 млрд., която ще използва промишлена роботика за изграждане и управление на AI инфраструктура.

Дотком срещу AI

Сравнението с дотком ерата е донякъде подходящо, но данните показват съществени разлики в основата. През 1999-2000 г. 86% от интернет компаниите бяха напълно нерентабилни, а Nasdaq-100 достигна коефициент цена/печалба от 60. Днес разходите за AI инфраструктура са генерирани предимно от технологични гиганти с рекордни парични потоци, не от стартъпи с бизнес план на салфетка. Само в последните тримесечия тези разходи са отговорни за 1.3% от 3-процентовия ръст на американския БВП – значителна цифра. Корпоративното внедряване на AI инструменти вече достига между 70% и 78% от компаниите глобално – цифра, която интернет не постигна и след десетилетие от масовото си навлизане в бизнеса.

Сон очаква AGI – изкуствен интелект на човешко ниво – да е факт след 2-3 години, а до 2035 г. прогнозира свръхинтелект, надминаващ човешкия мозък 10 000 пъти. Практическите последствия, според него: поне 10% ръст на глобалния БВП и автоматизация на задачи като пране, почистване и офис административна работа. До края на 2026 г. самият SoftBank планира служителите му да работят с персонализирани AI агенти – с цел да достигне 1 млрд. такива агента в глобален мащаб.

Където оптимизмът среща скептицизма

Не всички са убедени, и то с основание. Главният икономист на Apollo Global Management, Торстен Слок, посочи, че топ 10 компании в индекса S&P 500 са по-надценени спрямо фундаменталните си показатели, отколкото водещите технологични компании бяха в края на 90-те. JPMorgan и Английската централна банка са изказвали предпазливост по отношение на „ирационален ентусиазъм“ – термин, познат от дотком периода.

Според Goldman Sachs AI ще автоматизира 25% от работните задачи и ще добави 6.1% към глобалния БВП. Но същата банка предупреждава, че кумулативните разходи за центрове за данни и чипове могат да създадат огромно свръхпредлагане на инфраструктура, ако приложенията не успеят да генерират приходи достатъчно бързо. Към това се прибавя въпрос, който анализаторите все по-рядко пропускат – електрическите мрежи в много региони просто нямат капацитета да поемат търсенето.


Информацията, публикувана в TradeNews, има единствено информационен характер и не представлява финансов, инвестиционен, правен или какъвто и да е друг професионален съвет. Пазарите на акции, криптовалути, форекс и дигитални активи са силно волатилни и миналото представяне не е гаранция за бъдещи резултати. Читателите следва самостоятелно да правят собствено проучване и, при необходимост, да се консултират с лицензирани финансови или други професионални консултанти. TradeNews не носи отговорност за каквито и да е загуби или щети, произтичащи от използването на публикуваната информация.