Сенатът на САЩ иска да забрани дигиталния долар до 2030 г.

Забраната е заложена в „21st Century ROAD to Housing Act“ – мащабен пакет от мерки за подобряване на жилищната достъпност, ограничаване на институционалните инвеститори при покупката на еднофамилни имоти и подкрепа за местното банкиране. Сред разпоредбите му е изрична забрана Федералният резерв да създава или емитира дигитална валута на централната банка (CBDC), както и други активи с подобни характеристики, до 31 декември 2030 г.

Според CoinDesk законопроектът дефинира CBDC стеснено: дигитален актив в долари, който е официална валута на САЩ, пряка отговорност на Федералния резерв и е достъпен за обществото. На практика текстът цели предотвратяване на дигитален долар за масово ползване, при който гражданите държат средства директно в централната банка. Формулировката „съществено сходен“ е добавена като предпазна мярка срещу потенциални опити за заобикаляне на забраната.

Контекстът съществено променя възприятието на новината: Федералният резерв не разработва дигитален долар и липсва сериозна политическа инициатива за това. Самият Доналд Тръмп подписа указ срещу разработването на CBDC още през януари 2025 г., а министърът на финансите Скот Бесент многократно подчерта, че дигиталният долар не е част от плановете на администрацията.

Това означава, че законопроектът не прекратява съществуващ проект, а превръща настоящото статукво в закон. Основната разлика е в неговата устойчивост: докато президентският указ може да бъде отменен от следващия държавен глава, законодателната мярка е много по-трудна за промяна и остава в сила независимо от смяната на администрацията. За индустрия, планираща развитието си дългосрочно, именно този преход от политическа позиция към законова рамка е най-значимият елемент, дори непосредственият практически ефект да е ограничен.

Какво не засяга забраната

Най-същественият детайл в законопроекта е именно изключението. Забраната се отнася единствено до дигитална валута на Федералния резерв, предназначена за масова употреба. Тя изрично не ограничава частни, отворени и безразрешителни доларови дигитални активи – категория, в която попадат стабилни монети като USDC и Tether. Законопроектът същевременно гарантира защитите на личната неприкосновеност, характерни за физическите пари в брой.

Именно това разграничение е от ключово значение за пазара. Като блокира възможността за държавен дигитален долар, без да засяга частните стабилни монети, законопроектът елиминира дори теоретичната вероятност от появата на държавен конкурент преди 2031 г. За компании като Circle и Tether, както и за търговските банки, развиващи инфраструктура за токенизирани депозити, това изпраща ясен сигнал: през следващите четири години федералното правителство няма намерение да навлиза в сферата на дигиталните валути за масова употреба.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

Bitget предоставя достъп до американски акции чрез криптовалути

Как изглежда това на фона на останалия свят

С този ход САЩ се движат в противоположна посока спрямо голяма част от света. Европейската централна банка продължава работата по дигиталното евро и планира пилотна фаза още през следващата година, последвана от мащабно внедряване.

Междувременно Китай развива своя дигитален юан от години. Докато тези юрисдикции разглеждат CBDC като елемент от публичната финансова инфраструктура, САЩ залагат на алтернативен модел – частни стабилни монети и регулиран частен сектор. Това подчертава фундаментална разлика в подхода към бъдещето на дигиталните пари. Вместо продукт на централната банка, американската стратегия разчита частни компании да изградят следващото поколение дигитални разплащания, деноминирани в долари.

Какво следва оттук нататък

Законопроектът преминава към Камарата на представителите. Макар републиканското ръководство да очаква той да достигне до бюрото на Доналд Тръмп, пътят не е гарантиран. Част от консерваторите смятат четиригодишната забрана за недостатъчна и настояват за постоянна, опасявайки се, че след 2030 г. Федералният резерв ще получи „зелена светлина“. Отделно, организации от жилищния сектор оспорват ограниченията върху институционалните купувачи, което може да забави процедурата чрез изменения.

Ако бъде одобрен и подписан, дигиталният долар за масова употреба ще остане извън дневния ред поне до 2031 г., затвърждавайки фокуса върху частния сектор. По-дълбокият въпрос обаче остава: законопроектът само отлага дебата за ролята на държавата в дигиталната финансова система. Истинската дискусия вероятно ще се завърне с пълна сила, когато забраната наближи своя край през 2030 г.