Нови насоки на SEC и CFTC внесоха повече яснота в крипто регулацията, като определиха кои активи се считат за ценни книжа.
Обобщение
- SEC и CFTC най-накрая внесоха яснота как се класифицират крипто активите
- Рамката разделя пазара на пет основни категории
- NFT, функционалните токени и стабилните монети също не се третират като ценни книжа при определени условия
- Стейкингът, копаенето и airdrop-ите вече изрично не попадат в обхвата на ценните книжа
- Двете институции вече имат по-ясно разграничени роли в регулирането на пазара
В продължение на повече от десетилетие крипто компании, разработчици и инвеститори в САЩ работеха в условия на постоянна правна несигурност. Основният въпрос винаги беше един: този токен ценна книга ли е? Ако отговорът е „да“, той попада под строгия надзор на SEC – същите правила, които важат за акции и облигации. Ако не, възможностите за развитие са значително по-широки.
Вместо да даде ясен и последователен отговор, предишната администрация основно предприемаше съдебни действия и оставяше съдилищата да оформят рамката. Този подход вече остава в миналото.
На 17 март 2026 г. Комисията по ценни книжа и борси на САЩ (SEC) и Комисията за търговия със стокови фючърси (CFTC) – двата основни финансови регулатора в САЩ – публикуваха съвместен документ с насоки.
Новата рамка въвежда система от пет категории. Четири от тях не се считат за ценни книжа. Само една попада в този режим.
1. Дигитални стоки (не са ценни книжа)
Това е най-широката и ключова категория. Дигитална стока е токен, чиято стойност се формира от самата работа на мрежата – търсене и предлагане, такси за транзакции, награди от стейкинг – а не от очаквания, че даден екип ще работи по проекта и чрез своите действия ще повиши цената на токена.
Основният критерий е ясен: стойността идва ли от автоматичното функциониране на мрежата или от усилията на конкретна група хора? Ако е от мрежата, активът попада в тази категория.
SEC представи редица примери: Биткойн, Етериум, Solana, XRP, Cardano, Dogecoin, Chainlink, Avalanche, Polkadot, Shiba Inu, Litecoin, Aptos, Hedera, Stellar, Tezos и Биткойн Кеш.
Тези токени могат да дават права за участие в управление или стейкинг, без това да ги превръща в ценни книжа – стига да няма обещания за печалба, свързани с чужда дейност.
2. Дигитални колекционерски активи (не са ценни книжа)
Тук попадат NFT и сходни активи – като CryptoPunks, Chromie Squiggles, Fan Tokens, WIF и VCOIN. Те дават достъп до дигитално съдържание като изкуство, музика, видео, гейминг предмети или колекционерски артикули.
Както при физическите картини или колекционерски предмети, цената им може да се покачва или да пада. Понякога дават и ограничени права за използване. Но не дават участие в бизнес и не носят право на печалба от чужда работа. Затова не се считат за ценни книжа.
3. Дигитални инструменти (не са ценни книжа)
Това са токени, които се използват за конкретни цели — като достъп, билети или дигитална идентичност.
Като примери се дават домейните на Ethereum Name Service (ENS) и NFT билетът за събитието Consensus на CoinDesk.
Тяхната стойност идва от практическата им употреба, а не от очакване за печалба. Често дори не могат да се прехвърлят между потребители. Поради това не попадат в обхвата на ценните книжа.
4. Платежни стабилни монети (не са ценни книжа)
Стабилните монети, създадени да поддържат фиксирана стойност спрямо фиатна валута – като USDC и USDT – не се считат за ценни книжа, ако са издадени от лицензирани компании съгласно закона GENIUS, приет през юли 2025 г.
Има важен детайл: издателите нямат право да изплащат доходност само за държане на такива активи. Ако започне да се предлага доходност, регулаторната оценка се променя и активът може да бъде разглеждан като ценна книга.
5. Дигитални ценни книжа (са ценни книжа)
Това са познати финансови инструменти – акции, облигации или деривати – които не са нов тип актив, а просто са прехвърлени върху блокчейн, за да се търгуват и записват там.
Например токенизирани акции на Apple. Фактът, че се записват в крипто мрежа, не променя тяхната същност. Те остават изцяло под надзора на SEC.
Кога един токен временно попада в режима на ценните книжа
Това е една от най-важните части от новите насоки и изисква малко повече внимание.
Дори токен, който по същество е дигитална стока или колекционерски актив, може временно да попадне в обхвата на ценните книжа. Това се случва, ако начинът, по който се предлага, създава инвестиционен договор.
Тук се прилага т.нар. тест на Хауи – правен стандарт от 1946 г., който разглежда дали има инвестиция с очакване за печалба от усилията на други.
На практика това изглежда така
Проект пуска нов токен и казва на инвеститорите: „Купете сега – ние ще изградим мрежата и стойността ще расте.“ Именно това обещание за бъдеща печалба създава инвестиционния договор. Самият токен не е ценна книга, но начинът на предлагане го поставя временно в тази категория.
Новият елемент е т.нар. „sunset“ механизъм. След като проектът изпълни обещанията си (или не успее да ги изпълни), този инвестиционен договор приключва. Токенът се връща към основната си категория, най-често като дигитална стока.
Това е съществена промяна спрямо предишния подход, при който веднъж определен като ценна книга, активът оставаше такъв.
Важно уточнение: очакванията за печалба трябва да идват от изрични изявления на екипа, а не от пазарни спекулации.
Какво означава това за стейкинг, копаене и airdrop-и
Три от най-неясните теми в крипто регулацията вече получават директен отговор:
- Копаене → не се счита за сделка с ценни книжа
- Стейкинг → не се счита за сделка с ценни книжа
- Airdrop-и (безплатно разпределение на токени) → не се считат за сделки с ценни книжа
Ето защо това е доста важно:
В предишните години съществуваше реален правен риск около тези дейности. С новите насоки този риск значително намалява, тъй като за активите, които не се считат за ценни книжа, тези действия вече са ясно разграничени и не попадат под същите регулаторни изисквания.
Кой какво регулира
След въвеждането на класификацията отговорностите между институциите стават по-ясни:
- Дигитални стоки → CFTC
- Дигитални ценни книжа → SEC
- Платежни стабилни монети → регулирани по GENIUS закона
Фактът, че CFTC участва в изготвянето на документа, показва по-добра координация между регулаторите – нещо, което досега често липсваше.
Защо това е важно за пазара
До този момент крипто дейностите в САЩ често приличаха на движение без ясни правила. Борси, проекти и инвеститори трябваше да действат без сигурност как ще бъде тълкувана дейността им от регулаторите. Това доведе до множество съдебни спорове, включително около активи като Етериум и XRP.
Сега ситуацията започва да се изяснява. Борсите могат по-уверено да избират кои токени да предлагат. Разработчиците получават по-ясна рамка за това как да структурират проектите си. Институционалните инвеститори също имат по-добра основа за вземане на решения.
Важно е обаче да се разбере, че това не означава пълна липса на ограничения или риск. Ако даден актив не попада ясно в тези категории, той може да остане в по-неясна регулаторна зона. Освен това проекти, които са привличали средства с обещания за печалба, трябва внимателно да преценят кога и дали излизат от режима на инвестиционен договор.
В по-широк план това е най-ясният сигнал досега от страна на американските регулатори. Подходът се измества от действия чрез съдебни дела към по-структурирана и предвидима рамка за криптовалутите, която участниците на пазара могат реално да следват.
SEC промени подхода си преди новите насоки
През последните месеци се видя и реална промяна в подхода на регулатора, която дава допълнителен контекст на новата рамка.
В периода декември 2025 г. – март 2026 г. Комисията по ценни книжа и борси на САЩ (SEC), под ръководството на новия председател Пол Аткинс, започна масово да прекратява дела и разследвания срещу крипто компании.
Сред най-ключовите случаи беше споразумението с Джъстин Сън и TRON, при което компанията Rainberry Inc. прие да плати $10 милиона, а всички искове срещу него и свързаните организации бяха окончателно прекратени.
Делото срещу BitClout също беше оттеглено, както и обвиненията срещу Coinbase за продажба на нерегистрирани ценни книжа, а случаят срещу Видул Пракаш от SafeMoon завърши с доброволно прекратяване. Данните показват по-широка тенденция – от началото на 2025 г. насам са затворени поне 12 значими крипто дела, включително срещу Binance, Coinbase и Kraken.
В същото време принудителните действия са намалели с около 60%, а наложените глоби са спаднали до под 3% спрямо предходната година. Показателно е и че криптовалутите вече не фигурират като категория със „специален риск“ в приоритетите на SEC за 2026 г., което ясно подсказва промяна от агресивни съдебни действия към по-структуриран и предвидим регулаторен подход.
Информацията, публикувана в TradeNews, има единствено информационен характер и не представлява финансов, инвестиционен, правен или какъвто и да е друг професионален съвет. Пазарите на акции, криптовалути, форекс и дигитални активи са силно волатилни и миналото представяне не е гаранция за бъдещи резултати. Читателите следва самостоятелно да правят собствено проучване и, при необходимост, да се консултират с лицензирани финансови или други професионални консултанти. TradeNews не носи отговорност за каквито и да е загуби или щети, произтичащи от използването на публикуваната информация.
