САЩ защитиха йената за пръв път от 2011 г. насам

Токио беше започнало да защитава валутата си ден по-рано. Съвместната намеса дойде, след като доларът се вдигна до около 164 йени, най-високото си ниво спрямо японската валута от 1986 г. насам, и е първата пряка американска подкрепа за йената, координирана с Япония, от 2011 г.

Япония откри интервенцията в четвъртък, 30 юли, и по пазарни оценки изразходва близо $59 милиарда за покупка на йени. На следващия ден финансовото министерство на САЩ първо предупреди банките да са в готовност, а следобед по време на нюйоркската сесия нареди на Фед да продаде евро срещу йени през Goldman Sachs и Morgan Stanley. За часове доларът падна от около 158.9 до 157.6 йени.

САЩ можеха да купят йени със свои долари, но не го направиха. Продавайки евро от резервите на Фед в Ню Йорк, Вашингтон създаде пряко търсене на японската валута, без да налива долари на пазара и без да натиска собствения си курс надолу в момент на висока инфлация. Еврото пое ролята на буфер и прехвърли част от тежестта върху друг голям валутен блок.

Бележникът на Бесент издаде сумата, която властите крият

Мащабът на американската част остана официално неоповестен, но Reuters засне бележника на финансовия министър Скот Бесент по време на заседание на кабинета на Тръмп в Кемп Дейвид. Кадърът е направен през рамото му, в отворена за медиите част от срещата. Върху страницата с подчертан надпис „Задачи“ стоеше един ред: покупка на японски йени за $5-10 милиарда. Властите обикновено пазят точните суми в тайна, за да държат спекулантите в напрежение, така че видима конкретна цифра по време на официален сегмент е рядкост.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

Европа инвестира милиарди в новата си AI инфраструктура

Лихвената разлика, която намесата не може да заличи

Икономистите се разделят на два лагера за това дали интервенцията решава нещо, или само печели време. Аргументът в подкрепа тръгва от вноса: прекалено слабата йена оскъпява драстично горивата и храните за Япония и удря директно по домакинствата. Помагайки на Токио, Вашингтон намалява и риска японските власти да разпродадат огромните си позиции в американски държавни книжа, за да финансират сами защитата на валутата, а Япония държи над $1.1 трилиона в американски дълг. Тежи и политиката, като администрацията подчертава сътрудничеството си с реформената програма на премиера Санае Такаичи.

Критиците гледат в обратната посока. Интервенциите носят краткотраен психологически ефект, но не побеждават фундаменталните сили, а основната причина за слабата йена е огромната разлика в лихвите. Докато Фед държи високи лихви, а Централната банка на Япония вдига своите едва до 0.5%, капиталът бяга от йената. Има и втори риск: изкуственото заливане на пазара с евро от Ню Йорк може да отслаби европейската валута и да внесе допълнителна инфлация в еврозоната чрез по-скъп внос.

Валутните стратези тълкуват сигнала така:

• Лий Хардман, MUFG (Лондон): рискът от мащабни намеси вече е постоянно на масата, а съобщенията, че Фед е правил проверки на нивата заедно с Япония, изнервиха спекулантите, залагащи срещу йената.
• Анализ на Chosun Ilbo: прякото американско включване в защита на йената е първият сигнал за глобално координирано действие след земетресението и цунамито в Япония през 2011 г.

160 йени е линията, която пазарът няма да пусне

Пазарът вече чете 160 йени за долар като границата, отвъд която властите ще реагират. Всяко доближаване до нея активира автоматични защитни разпродажби от алгоритмичните фондове.

Токио смени и тактиката. Вместо словесни предупреждения властите преминаха към внезапни удари извън работно време на азиатските борси, например при затварянето на Ню Йорк, за да хванат спекулантите неподготвени. Посоката оттук зависи от американските данни и от председателя на Фед Кевин Уорш, който държи лихвите високи заради инфлацията. Ако икономиката на САЩ се забави и Фед започне да намалява лихвите, йената ще се засили трайно без нужда от нови намеси.

Механизъм, който може да намали нуждата от подобни намеси, вече съществува. FIMA репо инструментът на Фед, създаден през 2020 г. по време на пандемията, позволява на Токио да набира доларова ликвидност срещу залог на държавни книжа, без да ги продава директно на пазара. Това дава на Япония резерв от долари за защита на йената, без да разклаща пазара на американски дълг, който самата тя държи в размер над $1.1 трилиона. Следващият тест за този модел ще дойде с американските данни за пазара на труда и инфлацията през август.