През февруари 2026 г. вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс представи идея за създаване на преференциална търговска зона за критични минерали – ход, който може да промени начина, по който функционира глобалният пазар на суровини.
Инициативата е насочена към обезпечаване на веригите за доставки на ключови материали като редкоземни елементи, литий и кобалт, които са жизненоважни за отбраната, електромобилите и други технологии.
Предложението се разглежда като сериозна промяна в американската икономическа политика – от свободно формиране на цените към по-активна държавна намеса. Целта е да се противодейства на практики на „нелоялна конкуренция“, които според Вашингтон изкривяват глобалната търговия.
Как ще работи механизмът
В основата на новия търговски блок стои идея за координирани ценови подове. Те ще се прилагат чрез гъвкави мита и ще бъдат задължителни за страните членки.
Ще се определят референтни цени за минералите на всеки етап от производството, базирани на концепцията за „справедлива пазарна стойност“. Тези минимални нива ще служат като защита срещу т.нар. „дъмпинг“ – практика, при която евтини, често субсидирани суровини заливат пазара с цел елиминиране на конкуренцията.
В рамките на зоната цените ще останат стабилни, дори при глобални свръхпредлагания или резки спадове на международните пазари. По този начин се цели предвидимост за инвеститорите и индустрията.
По-широка стратегия за ресурси
Идеята бе представена по време на първата среща на високо равнище, посветена на критичните минерали в началото на февруари. Част от новата архитектура е инициативата FORGE – многостранен формат за геостратегическо сътрудничество в сферата на ресурсите, който заменя досегашното Партньорство за сигурност на минералите. До юни 2026 г. платформата се председателства от Република Корея.
Друг ключов елемент е Project Vault – стратегически резерв на стойност $10 милиарда, финансиран чрез публично-частно партньорство. Целта е да се гарантира достъп до критични материали при извънредни ситуации както за гражданската индустрия, така и за отбраната.
Паралелно със старта на инициативата САЩ обявиха рамкови споразумения с 11 държави, сред които Обединеното кралство, Мексико, Япония и Европейският съюз. Те предвиждат координация по търговските политики и ценовите механизми.
Геополитически цели и реакции
Основната стратегическа цел е намаляване на зависимостта от Китай, който контролира около 70% от добива на редкоземни елементи и приблизително 90% от тяхната преработка. Чрез гарантирани минимални цени Вашингтон се надява да стимулира частни инвестиции в дългосрочни проекти за добив и рафиниране, които досега се считаха за твърде рискови поради силната ценова волатилност.
Въпреки че 55 държави участваха в министерската среща, част от анализаторите предупреждават, че новата схема може да създаде зависимост от Вашингтон вместо от Пекин. Китайското външно министерство вече изрази официално несъгласие, определяйки инициативата като опит за подкопаване на международния търговски ред чрез формиране на „малки групи“.
Ако проектът бъде реализиран, той може да постави началото на нова ера в глобалната търговия с суровини – такава, в която стратегическите интереси и индустриалната политика играят по-голяма роля от чистите пазарни сили.
Информацията, публикувана в TradeNews, има единствено информационен характер и не представлява финансов, инвестиционен, правен или какъвто и да е друг професионален съвет. Пазарите на акции, криптовалути, форекс и дигитални активи са силно волатилни и миналото представяне не е гаранция за бъдещи резултати. Читателите следва самостоятелно да правят собствено проучване и, при необходимост, да се консултират с лицензирани финансови или други професионални консултанти. TradeNews не носи отговорност за каквито и да е загуби или щети, произтичащи от използването на публикуваната информация.








