САЩ преговарят за безпрецедентен дял в петрола на Венецуела

Планът е насочен към активи, свързвани досега с китайски интереси и бивши представители на венецуелския елит, и може да отвори достъп до част от най-големите доказани петролни запаси в света.

Залогът далеч надхвърля увеличаването на производството във Венецуела. Вашингтон се опитва едновременно да привлече американски капитал към занемарената инфраструктура и да измести чуждото влияние. Същевременно администрацията цели да върне повече тежък суров петрол към рафинериите по американското крайбрежие на Мексиканския залив.

Вашингтон иска дял в самите петролни активи

Според информацията от Axios работната рамка предвижда американски интереси да получат участие в редица находища. Американски представители определят потенциалния мащаб като огромен, като обсъжданите активи са свързани с приблизително 90 милиарда барела доказани резерви.

Това обаче не означава, че 90 милиарда барела автоматично ще станат американски резерви или че могат бързо да бъдат извадени на пазара. Разликата между петрол в земята и реално производство е особено голяма във Венецуела. Години наред недостигът на инвестиции е оставил част от инфраструктурата в лошо състояние.

Преговорите се водят на високо политическо ниво с участието на държавния секретар Марко Рубио, заместник-ръководителя на кабинета на Белия дом Стивън Милър и изпълняващата длъжността президент на Венецуела Делси Родригес. Представители на американските Държавен департамент и Министерството на отбраната вече са посетили Каракас, а се оценява и възможността за последващо посещение на енергийния министър Крис Райт.

Американските компании трябва да превърнат резервите в производство

Икономиката на сделката зависи от частния сектор. Големи американски енергийни компании биха поели възстановяването на находища, тръбопроводи, съоръжения и друга инфраструктура, необходима за увеличаване на добива. Според информацията от Oilandgas360 инвестицията може да надхвърли $180 милиарда.

В замяна Венецуела би получила по-стабилни приходи от петрол, докато американската страна би придобила дългосрочна икономическа експозиция към производството.

Точно тук е и най-голямото ограничение на плана. Венецуела разполага с огромни резерви, но голяма част от тях са тежък петрол, чието разработване е капиталоемко. Възстановяването на сектора може да изисква десетки милиарди долари през следващото десетилетие, преди пълният производствен потенциал да бъде реализиран.

Затова ефектът върху световното предлагане няма да бъде незабавен. Сделката може да промени дългосрочната карта на петролния пазар много по-бързо, отколкото реалните барели ще достигнат до него.

Китай може да загуби част от позициите си във Венецуела

Планът има и очевидно геополитическо измерение. Част от набелязаните активи са свързвани с китайски интереси, а Вашингтон се стреми да насочи собствеността, инвестициите и бъдещите петролни потоци обратно към американски компании.

Това би било сериозна промяна за страна, която през годините използваше отношенията си с Китай и Русия като противотежест на натиска от САЩ.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

Газова криза: ЕС с най-ниски запаси от десетилетие насам

За Вашингтон петролът се превръща едновременно в икономически и геополитически инструмент. Директният дял би дал на американската страна по-силна позиция от обикновена договореност за закупуване на суровината: Капиталът, технологиите и част от икономическия интерес в производството ще бъдат обвързани със САЩ за години.

Венецуелският петрол може да размести пазара в Северна Америка

Най-прекият пазарен ефект би се усетил при тежкия суров петрол. Рафинериите по крайбрежието на Мексиканския залив са проектирани да преработват именно подобни сортове, което прави Венецуела естествен доставчик за американския пазар.

По-големи количества венецуелски петрол обаче ще се конкурират директно с доставки от Канада и Мексико. Това може да свие ценовите премии за определени тежки сортове и да намали разходите за суровина на комплексните американски рафинерии.

За производителите от Канада ефектът би бил обратният: Връщането на голям конкурент на американския пазар може да засили натиска върху цените, особено ако венецуелското производство постепенно се възстановява.

90 милиарда барела не решават краткосрочния проблем

Белият дом разглежда сделката и през призмата на енергийната сигурност, включително на фона на сравнително ниските запаси в Стратегическия петролен резерв на САЩ.

Но директният дял във венецуелски находища не е заместител на физическия резерв. Петролът под земята не може да бъде използван при внезапен недостиг по начина, по който могат да бъдат освободени барели от резерва.

Истинската стойност на подобна сделка е по-дългосрочна. Ако американски компании инвестират достатъчно капитал, Вашингтон би получил достъп до производствена база в собственото си полукълбо, която може да работи десетилетия.

Сделката ще отвори и политически въпроси

Предложението вероятно ще бъде подложено на засилен контрол заради начина, по който ще бъдат структурирани собствеността и приходите. Във Вашингтон вече има призиви за независим надзор върху управлението на венецуелски активи и парични потоци.

Още по-чувствителен е въпросът за суверенитета. Директно американско участие в стратегически петролни находища е много различно от стандартна концесия или договор за доставка и неизбежно ще предизвика спорове за това къде свършва чуждестранната инвестиция и започва контролът върху национален ресурс.

За петролните пазари обаче решаващият въпрос ще бъде по-практичен: Колко капитал ще бъде вложен и колко бързо той може да превърне венецуелските резерви в реално производство. Ако сделката стигне до този етап, последиците няма да се ограничат до Каракас и Вашингтон – те могат да променят потоците на тежък петрол в цяла Северна Америка.