САЩ и Русия вплитат Lukoil в преговорите за войната в Украйна

Потенциалната продажба на международните активи на Lukoil за над $20 милиарда е била обсъждана в рамките на дипломатическите контакти между Москва и Вашингтон, превръщайки една от най-големите сделки с руски активи след началото на войната в потенциален инструмент за икономическо сближаване.

Според New York Times руският президент Владимир Путин е поставил сделката на масата на среща в Кремъл на 5 септември със Стив Уиткоф и Джаред Къшнър. Идеята е била евентуалното приключване на продажбата да покаже, че Русия отново може да прави бизнес със САЩ.

Това е съществена промяна в контекста около активите. Процесът започна като принудителна корпоративна продажба след американските санкции срещу Lukoil през октомври 2025 г. Сега същите активи се появяват в много по-голям разговор за това как би изглеждало икономическото взаимодействие между Вашингтон и Москва при евентуален напредък по Украйна.

Сделка за петрол, но и тест за санкциите

Международният портфейл на Lukoil включва нефтени находища, рафинерии (с ключови мощности в държави като България и Румъния), мрежи от бензиностанции и други активи извън Русия. По-рано Reuters съобщи, че първоначалната му оценка е около $22 милиарда, а интерес са проявили поне дузина потенциални купувачи.

Сред тях има някои от най-големите имена в глобалната енергетика и частния капитал. Carlyle постигна предварително споразумение за част от портфейла,  докато Chevron и Quantum Energy Partners продължиха да проучват конкурентна оферта. Отделен консорциум включва американския милиардер Тод Бьоли и базираната в ОАЕ Allied Investment Partners.

Именно около този процес сега се появява дипломатическият пласт.

Според NYT групата, която преследва сделката, включва Бьоли, две инвестиционни структури от Близкия изток, които са имали бизнес отношения със семействата на Къшнър или Уиткоф, както и подразделение на американското правителство. Публикацията не посочва доказателства, че двамата американски преговарящи лично биха получили финансова облага от продажбата.

Преплитането на дипломатически и частни интереси обаче вероятно ще постави сделката под по-сериозен контрол, особено ако тя започне да се разглежда като част от по-широко споразумение с Москва.

Вашингтон държи ключа към активи за $22 милиарда

Най-важното ограничение идва от Министерството на финансите на САЩ.

Lukoil бе санкционирана през октомври 2025 г. заедно с Rosneft като част от усилията на Вашингтон да намали приходите, които подпомагат руската военна структура.

Оттогава Офисът за контрол на чуждестранните активи (OFAC) постепенно удължава специалните разрешения, позволяващи преговори за продажбата на международните активи. Но това не означава, че самата транзакция е разрешена.

Действащият режим позволява преговори, проверки и подписване на условни договори. За реалното прехвърляне на собствеността е необходимо отделно разрешение от OFAC.

Това дава на Вашингтон необичайно силна позиция. Американското правителство не просто прилага санкции към продавача. То практически определя дали, при какви условия и към кого може да бъде прехвърлен глобалният портфейл.

И условията са строги.

OFAC твърди, че евентуалният купувач трябва напълно да прекъсне връзките на международните активи с Lukoil. Средствата, дължими на руската компания, трябва да бъдат блокирани в сметка под американска юрисдикция до премахването на санкциите, а структурата не трябва да предоставя предварителна финансова облага на Lukoil.

Това е причината продажбата да не може просто да се разглежда като $22 милиарда капиталов трансфер към Москва.

От санкционна продажба към икономическа дипломация

По-голямата новина е как се променя функцията на сделката.

Когато Министерството на финансите санкционира Lukoil през октомври миналата година, целта бе изрично да се увеличи натискът върху руския енергиен сектор и да се ограничат приходите на Кремъл.

Сега същият портфейл потенциално може да демонстрира как би изглеждало частично икономическо отваряне при дипломатически пробив.

Това не означава, че санкциите вече се отменят. Напротив, действащите правила на OFAC запазват блокирането на стойността за Lukoil и позволяват на Вашингтон да откаже окончателното прехвърляне. Но възможността американски и държавно подкрепени инвеститори от Близкия изток да поемат активите създава готов механизъм, който може да бъде използван при промяна на политическите отношения.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

Китай и Русия свързват Азия и Европа за 24 дни през Арктика

Тази логика се вписва в по-широките контакти между двете страни. Американски представители вече са обсъждали с руския пратеник Кирил Дмитриев потенциални енергийни инициативи между САЩ и Русия след края на войната.

Така Lukoil може да се превърне в първия голям практически тест на една по-широка идея: дали икономическият достъп може да бъде използван като част от дипломатическия стимул за Москва.

Европа също има пряк интерес

Сделката не е само американско-руски въпрос. Международната структура на Lukoil означава, че евентуална промяна на собствеността засяга ключови енергийни активи в редица европейски държави – включително и България, където компанията притежава най-голямата рафинерия на Балканите („Лукойл Нефтохим Бургас“) и обширна мрежа от бензиностанции.

Точно затова потенциалният купувач има значение почти толкова, колкото и цената. Прехвърлянето към несвързани със санкционираната руска група инвеститори може да премахне част от правната несигурност около експлоатацията, финансирането и бъдещите инвестиции в тези активи.

Но условията на OFAC показват и другата страна на уравнението: Вашингтон не иска продажбата да се превърне в начин Lukoil незабавно да монетизира глобалния си портфейл.

Така се появява необичайна структура. Активите могат да сменят собствеността и да бъдат извадени от орбитата на санкционираната компания, докато икономическата стойност, дължима на Lukoil, остава блокирана.

Истинската стойност на сделката може да не е цената

Затова числото от над $20 милиарда привлича вниманието, но не е най-важната част от историята.

По-значимо е, че една корпоративна транзакция започва да се появява редом с разговорите за Украйна и бъдещите икономически отношения между две държави, чиито финансови връзки бяха почти прекъснати след началото на войната.

Сделката остава далеч от приключване. Необходимо е одобрение от американските власти, а и от Кремъл и руската централна банка. Конкуриращи се инвеститори продължават да преследват портфейла, което означава, че дори изборът на купувач не е окончателен.

Но самият факт, че Путин е поставил Lukoil в разговорите с американските преговарящи, променя значението на процеса.

Въпросът вече не е само кой ще купи международните активи на Lukoil. Той е дали продажбата им може да се превърне в първия голям корпоративен мост между санкционната икономика на войната и евентуалните икономически отношения след нея.