САЩ добави 172 000 работни места през май, банките съкращават

Бюрото по трудова статистика на САЩ отчете 172 000 нови работни места през май – почти двойно над пазарните очаквания – и непроменена безработица от 4,3%. Добавете ревизията на април нагоре с 93 000 и получавате по-силен пазар на труда от колкото изглеждаше преди месец. Въпросът е дали тази сила е достатъчна, за да устои на инфлационния натиск, който се очаква да се засили още през юни.

Ресторантьори и общини теглят статистиката нагоре

Почти половината от ръстът през май идва от хотелиерството и ресторантьорството – 70 000 нови позиции, от които 48 000 само в заведения за хранене и барове. Местните власти са добавили 55 000, предимно административни длъжности.

Проблемът е, че това са сектори с по-ниско заплащане, които първи усещат удара, когато потребителите започнат да свиват разходите. А при по-скъпо гориво и нарастващи цени в магазините, това е въпрос на време.

Банки и застрахователи съкращават от година насам

Финансовите услуги са изгубили 22 000 работни места само за май и вече са със 107 000 по-малко спрямо пика си от преди година. Застрахователните компании са намалили персонала с 11 000, търговското банкиране – с 3 000.

Финансовият сектор плаща значително по-добре от ресторантьорството. Когато там се съкращават хора, средното заплащане на новите работни места пада – дори ако общият брой изглежда стабилен. Транспортът и логистиката също са с 92 000 позиции по-малко от февруарския си връх – отчасти заради замразяването на търговията след митата на Тръмп.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

Тревожни сигнали за ЕС: БВП се свива, трудовият пазар е в застой

Заплатите растат, но не достатъчно бързо

Средното почасово възнаграждение е нараснало с 0,3% за месеца до $37,53, но ръстът на годишна база се е забавил – от 3,6% през април до 3,4% през май. Предишните данни вече показаха потребителска инфлация от 3,8%, а очакванията за доклада на 10 юни са тя да се ускори до 4,2% на годишна база. Ако прогнозата се потвърди, повечето американски работници фактически ще получават по-малко в реално изражение.

Добавен натиск идва от ценовия индекс на производителите, вече отчел ръст от 6% на годишна база. Това означава, че компаниите плащат значително повече за суровини и производство – и рано или късно прехвърлят тези разходи към потребителите под формата на по-високи цени.

Тревожни сигнали от молбите за помощи

Докато месечните данни изглеждат стабилни, седмичните молби за помощи при безработица се покачват. Според данните на Министерството на труда броят им е достигнал 225 000 за седмицата, приключила на 30 май – с 13 000 повече от предходната. Тези данни се публикуват всяка седмица и реагират по-бързо от месечните доклади за заетостта, затова служат като ранен индикатор за посоката на пазара.

Броят на хората без работа повече от половин година вече е 2 милиона – с 524 000 повече спрямо година по-рано. Дългосрочната безработица е знак, че хората не само губят работа, но и трудно намират нова – и когато тя расте, обикновено означава, че проблемите на пазара на труда се задълбочават.

Затрудненията пред Фед

Данните от май не улесняват задачата на Федералния резерв. Пазарът на труда не дава достатъчно аргументи за намаляване на лихвите – особено преди данните за инфлацията на 10 юни. Тръмп публично настоява за по-ниски лихви и номинира Кевин Уорш за следващ шеф на Фед именно с тази цел. Но колкото по-силни са данните за заетостта, толкова по-трудно е да се обоснове такъв ход.