Руското злато тече към Китай, докато бюджетът се топи

По данни на World Gold Council, споделени от Bloomberg, общите резерви са паднали до 73,9 млн. тройунции, а при средна пазарна цена от около $4 800 за тройунция, продажбите са генерирали приходи от около $4,3 млрд. Числата очертават картина на страна, която харчи стратегически активи, натрупвани с десетилетия, за да покрива текущи разходи.

Между 2002 и 2025 г. Русия беше сред най-агресивните купувачи на злато в света – акумулира над 1 900 тона и поглъщаше почти цялото вътрешно производство. Тази политика беше умишлена: след присъединяването на Крим към Русия и следващите западни санкции от 2014 г., Кремъл целенасочено изграждаше буфер от активи, които не могат да бъдат замразени или конфискувани от западни правителства. Покупките спряха в началото на 2020 г., но продажби в такива мащаби не бяха наблюдавани в скоро време.

Формалната причина за тази промяна е бюджетният дефицит. Министерството на финансите вече е ликвидирало значителни количества злато и чуждестранна валута от Националния фонд за благосъстояние (НФБ), за да компенсира свиващите се приходи от енергоносители – основният финансов гръбнак на руската икономика. Данните на Министерството на финансите показват, че от началото на войната в Украйна до началото на 2026 г. златото в НФБ е паднало с над 71% – от около 555 тона до едва 160,2 тона. Общите ликвидни активи на фонда са се свили до около 4,1 трилиона рубли (около $51-52 млрд.), което представлява едва 1,9% от БВП на страната – при около 7,3% преди войната.

Това, че паричната стойност на руските златни резерви технически се е повишила към $334 млрд. в началото на годината, е единствено следствие от рекордно високите пазарни цени на златото в глобален мащаб. Физическите резерви намаляват, а краткосрочното поскъпване на актива не компенсира загубата на реален защитен буфер.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

Само 2 години делят Европа от пълна AI зависимост

Как се продава руското злато

Западните санкции затвориха традиционните финансови центрове за Русия и принудиха изграждането на алтернативна мрежа за пласиране на метала. Първоначално Обединените арабски емирства – и по-специално Дубай – се превърнаха в основен транзитен пункт за руски кюлчета. Но след засиления надзор от Специалната финансова група за противодействие на прането на пари (FATF), Хонконг постепенно изместиха Дубай като водещ хъб за препращане на руско злато към Азия.

В края на 2025 г. Банката на Русия стартира и директни продажби на физическо злато към местни търговски банки и държавни предприятия, без посредничество на международни пазари. Тези институции впоследствие изнасят метала към контрагенти в Китай, Турция и Хонконг – срещу китайски юани или пряко в брой. Разузнавателни данни, цитирани от украински медии, сочат, че само за последно Русия е доставила 25,3 тона злато на Китай.

Паралелно с официалните канали функционира и сивата търговия: метал се претопява и преотлива с нови маркировки в Дубай или Истанбул, след което влиза в световните вериги на доставки без следи за произход.

Зависимост от юана и ограничен избор

Анализатори от VTB и независимото издание The Bell споделиха, че макар продажбата на злато да е рационален краткосрочен инструмент за покриване на военни разходи, тя носи сериозни дългосрочни рискове. Русия постепенно ликвидира последния си ликвиден резервен буфер и се оказва изцяло зависима от китайския юан за валутни интервенции. Юанът е трудно конвертируем и се приема само в ограничен брой икономики, което означава, че на практика Русия може да харчи тези пари основно за китайски стоки и услуги.

Икономисти от Bloomberg Economics предупреждават, че при запазване на текущото темпо на изразходване – особено ако цените на петрола сорт Уралс се окажат под допълнителен натиск – ликвидните активи на НФБ могат да бъдат напълно изчерпани в рамките на една-две години.

Парадоксът: всички купуват, Русия продава

Централните банки по света купуват злато с темпове, невиждани от 60-те години на миналия век – над 1 000 метрични тона годишно, според World Gold Council. Замразяването на около $300 млрд. руски резерви от западните правителства през 2022 г. даде сигнал на много развиващи се икономики: доларовите активи могат да бъдат конфискувани. Проучване на WGC установява, че 62% от централните банки очакват делът на златото в глобалните резерви да нарасне в следващите пет години – при 46% преди санкциите. Китай, Индия, Полша и Турция са сред най-активните купувачи.

Русия прекара две десетилетия в изграждане на точно такъв защитен буфер – и сега е принудена да го разпродава, за да финансира войната, заради която го е създала.

Добавен риск остава и самата цена на златото. Текущите нива около $4 800 за тройунция се дължат на глобална инфлация, опасения за американския дълг и агресивното търсене на централните банки. Ако тези фактори се променят и цената падне с 15-20%, оставащите активи на НФБ ще загубят десетки милиарди долара от стойността си буквално за ден – ускорявайки и без това напрегнатия финансов график на Москва.