Русия продава облигации в юани, за да избегне скъпия дълг в рубли

Руското Министерство на финансите стартира втората си емисия държавни облигации в юани след срещата между Путин и Си Дзинпин в Пекин – прием на поръчки до 28 май, пласиране на Московската борса на 3 юни.

Условията: фиксирана лихва, матуритет 10 години, максимална ставка до 8,00%, финален диапазон на доходност 7,60-7,70%. Лихвените плащания могат да се получават в юани или рубли.

Защо юани и защо сега

Централната банка на Русия поддържа основния лихвен процент значително над 20%, за да укротява инфлацията в условията на война. При такива нива финансирането на бюджетния дефицит чрез облигации в рубли струва изключително скъпо на хазната и изтласква частния бизнес от кредитния пазар. Облигациите в юани предлагат почти три пъти по-ниска доходност и са ключов инструмент за облекчаване на фискалното напрежение.

Западните санкции принудиха Русия и Китай да прехвърлят почти цялата си двустранна търговия – над $240 милиарда годишно – в национални валути. Практическият резултат е, че „Роснефт“, „Лукойл“ и други енергийни компании седят върху купища юани, които не могат да използват никъде другаде – западните банки не ги приемат, а глобалните пазари са затворени за тях. Държавните облигации в юани дават на тези компании място да вложат излишната валута и да получават доход от нея.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

Златото на двумесечно дъно: Кризите вече не спасяват цената

Китай не пуска Русия на собствените си пазари

Русия прекара над десетилетие в опити да пласира дълг директно на китайските финансови пазари. Не се получи. Народната банка на Китай прилага стриктни правила за т.нар. „панда облигации“, които забраняват на емитентите да изнасят приходите извън страната. С други думи – Русия би набрала юани в Китай, но не би могла да ги използва другаде. Затова емисиите се провеждат на Московската борса, а не в Шанхай или Пекин.

Това е и причината кръгът от инвеститори да е изключително тесен. Московската борса е под западни санкции, което на практика изключва чуждестранните институционални купувачи. Реалните участници са руски банки, управляващи дружества и брокери, работещи с дребни инвеститори – затворена система, при която парите се въртят в рамките на руско-китайската финансова система.

Корпоративният пазар вървеше пред държавния

Показателно е, че суверенната емисия всъщност изостава след корпоративния сектор. „Полюс Голд“, „Русал“, „Газпром Нефт“ и „Роснефт“ издават юанови корпоративни облигации на Московската борса от няколко години. Успешната суверенна емисия изгражда т.нар. „бенчмарк крива на доходност“ – ориентир, по който по-малките руски компании могат да ценообразуват собствения си бъдещ дълг в юани и да намалят разходите по набиране на капитал.

Дебютната суверенна емисия беше пласирана през декември 2025 г. – 20 милиарда юана, разпределени в два транша с падеж 2029 и 2033 г.

Пекин подхожда внимателно

Китай насърчава интернационализацията на юана, но едновременно с това китайските държавни банки се пазят от вторични западни санкции. Именно това обяснява защо Пекин не позволява на Москва да влезе на китайския капиталов пазар директно. Русия получава достъп до евтин капитал в юани, но при условия, диктувани изцяло от китайската страна. С други думи – колкото повече Москва заема в юани, толкова повече финансовото й пространство се свива до това, което Пекин позволява.

Китай продава зелени облигации в Хонконг

Същия ден, в който Русия затвори приема на поръчки, Китай стартира собствена емисия – зелени суверенни облигации в Хонконг за до 6 милиарда юана (около $885 милиона). Два транша – 3-годишен и 5-годишен, с доходност около 1,85% и 2,00% съответно. Сетълментът е насрочен за 4 юни.

Това е втората международна зелена емисия на Пекин след дебюта на Лондонската борса през април 2025 г., където търсенето надхвърли предлагането почти 7 пъти. Приходите са строго ограничени за финансиране на екологични проекти – намаляване на въглеродни емисии, контрол на замърсяването и опазване на биоразнообразието.
Разликата между двете емисии е показателна – Русия продава дълг в юани, защото няма алтернатива, Китай го прави, защото може да избира пазарите и условията.