Русия и Китай подсилват съюза срещу САЩ след визитата на Путин

Според информацията от The Guardian двамата лидери официално удължиха договора за приятелство между Русия и Китай, подписан първоначално през 2001 г., и представиха мащабен съвместен документ от 47 страници за „нов тип международни отношения“. Документът е придружен от десетки двустранни споразумения в областта на енергетиката, финансите, индустрията и технологиите.

Контрастът с посещението на Тръмп в Пекин е отчетлив. Докато американският президент напусна Китай без големи структурни договорености, Путин и Си Дзинпин използваха срещата, за да демонстрират дълбочината на стратегическото си партньорство в момент на нарастващо глобално напрежение.

Москва и Пекин ускоряват дедоларизацията

Най-конкретният резултат от срещата бе потвърждението, че почти 100% от двустранната търговия между Русия и Китай вече се извършва в рубли и юани.

Това бележи една от най-мащабните стъпки досега към изграждането на алтернативна финансова инфраструктура извън доларовата система и западните разплащателни мрежи.

Според анализатори реалната идея далеч надхвърля обикновената търговия. Москва и Пекин постепенно изграждат нова, санкционно устойчива финансова архитектура. Нейната цел е да минимизира зависимостта им от западните банки, SWIFT и доларовите клиринг механизми.

Този процес се ускорява на фона на засилените санкции срещу Русия и напрежението между Китай и САЩ.

Русия на практика се „юанизира“. Тя заменя доларовата зависимост със зависимост от китайската валута и от регулациите на Китайската народна банка.

Енергията остава ядрото на съюза

Путин определи енергетиката като „движещата сила“ на руско-китайското икономическо сътрудничество.

Руският износ на петрол към Китай е нараснал с 35% през първото тримесечие на 2026 г., докато преговорите около мегапроекта „Power of Siberia 2“ остават централна тема в отношенията между двете страни.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

ЕС бърза да избегне нова търговска война със САЩ

Газопроводът, който трябва да доставя до 50 милиарда кубически метра газ годишно към Китай, е критично важен за Москва след загубата на голяма част от европейския пазар след войната в Украйна.

Зад официалните изявления обаче продължава сериозен спор около цените.

Според международни анализатори Китай използва отслабената позиция на Русия, настоявайки за доставки при цени, близки до вътрешните руски тарифи. Това поставя Кремъл в трудна преговорна позиция. Пекин остава практически единственият мащабен дългосрочен купувач за част от руския газов износ.

Китай поддържа критичен технологичен канал към Русия

Официалните документи поставят силен акцент върху „научното и технологично сътрудничество“, включително разширяване на ядрените енергийни проекти чрез руската държавна компания Rosatom.

Според някои западни анализатори обаче зад формулировките за технологически обмен се крие много по-важен процес.

Китай продължава да играе ролята на ключов доставчик на микроелектроника, машинни компоненти и технологии, които подпомагат руската индустрия и военнопромишления комплекс.

Засилването на двустранната търговия през последната година до голяма степен се дължи именно на този поток от китайски индустриални компоненти към Русия.

Пекин и Москва изпращат сигнал към Глобалния юг

Политическият център на срещата бе подписаната декларация за „многополюсен световен ред“. Това е формулировка, която Москва и Пекин използват все по-често като алтернатива на доминирания от САЩ международен модел.

Публикуването на документа непосредствено след визитата на Тръмп в Пекин бе възприето като координиран дипломатически сигнал към развиващите се държави.

Докато Тръмп залага на двустранни сделки тип „транзакция“, Си и Путин предлагат цялостна идеология – алтернативна архитектура на сигурност, финанси и технологии извън западната орбита. За държавите от Глобалния юг това предложение изглежда изкушаващо, тъй като им осигурява мощен лост за влияние срещу Вашингтон.

Въпреки демонстративното единство обаче, анализатори отбелязват, че отношенията между двете суперсили остават силно асиметрични. Русия все повече разчита на китайските пазари и финансови канали, докато Пекин умело използва ситуацията, за да затвърди икономическото си надмощие и да договаря стратегически ресурси при все по-изгодни за себе си условия.