Авторът на „Богат татко, беден татко“, Робърт Кийосаки, отправи ново драматично предупреждение към инвеститорите.

В публикация в X от 17 февруари 2026 г. той заяви, че „гигантският срив“, който е прогнозирал още през 2013 г., вече е неизбежен.

Според него светът се намира в разгара на „балон на всичко“, надуван от „фалшиви пари“, нарастващ държавен дълг и нестабилни пенсионни системи. Кийосаки добавя и нов фактор – масовите съкращения, предизвикани от изкуствения интелект, които според него могат да окажат сериозен натиск върху пазара на труда, недвижимите имоти и борсите.

„Най-лошият кошмар“ или историческа възможност

Кийосаки определя предстоящия срив като „най-големия в историята“, но подчертава, че за подготвените това може да бъде възможност за създаване на богатство. Той от години съветва последователите си да намалят експозицията си към фиатни валути и традиционни спестовни инструменти.

Вместо това препоръчва т.нар. „твърди активи“:

  1. Биткойн – който нарича „парите на народа“
  2. Злато и особено сребро – определя среброто като „най-добрата и най-сигурна“ опция
  3. Етериум – като част от стратегията му за дигитални активи

Амбициозни ценови цели за 2026 г.

Кийосаки не крие оптимизма си и поставя изключително високи цели до края на 2026 г.:

  • Биткойн – $250,000
  • Злато – $27,000 за тройунция
  • Сребро – $200 за тройунция

Реалността към 17 февруари 2026 г. обаче показва сериозна разлика между текущите нива и тези прогнози.

Биткойн се търгува около $68,400, което означава, че за достигане на целта е необходим ръст от приблизително 265%. Златото е близо до $4,940 за унция – над четири пъти под прогнозата му. Среброто се движи около $74 за унция, което предполага почти утрояване, за да достигне посочените $200.

Пазарният фон: натиск и по-консервативни прогнози

Началото на 2026 г. не е особено силно за крипто пазара. Биткойн отчита спад от около 24% от началото на годината, след като през януари се търгуваше над $90,000.

При благородните метали също се наблюдава охлаждане. Златото наскоро се понижи до едноседмично дъно, след като не успя да пробие психологическата граница от $5,000.

Междувременно големите банки остават далеч по-предпазливи. Някои институционални прогнози сочат средни нива за среброто около $80 през 2026 г., а очакванията за златото варират в диапазона $4,500 – $6,300.

Стратегията „купи при спад“

Подходът на Кийосаки не се базира на фиксирани ценови дъна, а на агресивно натрупване при корекции.

Той разглежда текущите спадове като „разпродажба“, а не като сигнал за бягство от пазара. При Биткойн акцентът е върху ограниченото предлагане от 21 милиона монети. При среброто той смята, че активът остава подценен, особено под границата от $100.

Златото, въпреки че се търгува близо до исторически върхове, според него продължава да бъде защита срещу растящия държавен дълг на САЩ.

Освен това Кийосаки заявява, че държи значителна ликвидност в брой, за да може да се възползва от „гигантския срив“, ако пазарите преживеят нов силен спад преди евентуалното възстановяване.

Скептицизъм около прогнозите

Въпреки силния му публичен профил, редица анализатори напомнят, че не всички предишни апокалиптични прогнози на Кийосаки са се реализирали в посочените срокове.

Това поставя въпроса дали настоящото предупреждение е навременна оценка на нарастващите макроикономически рискове или поредната агресивна прогноза в стил „криза на хоризонта“.

Едно е сигурно – ако неговият сценарий за срив на фиатната система се реализира, 2026 г. може да се окаже повратна точка за глобалните финансови пазари.


Информацията, публикувана в TradeNews, има единствено информационен характер и не представлява финансов, инвестиционен, правен или какъвто и да е друг професионален съвет. Пазарите на акции, криптовалути, форекс и дигитални активи са силно волатилни и миналото представяне не е гаранция за бъдещи резултати. Читателите следва самостоятелно да правят собствено проучване и, при необходимост, да се консултират с лицензирани финансови или други професионални консултанти. TradeNews не носи отговорност за каквито и да е загуби или щети, произтичащи от използването на публикуваната информация.