Робърт Кийосаки, авторът на „Богат татко, беден татко“ заяви в последния си подкаст, че институционалното навлизане в дигиталните активи вече е в ход, докато голяма част от дребните инвеститори продължават да наблюдават грешната част от пазара.

Обобщение
  • Резервите на стабилните монети финансират покупките на американски държавен дълг.
  • Големите инвеститори навлязоха в крипто, докато мнозина се присмиваха на сектора.
  • Навлизането на BlackRock е ясен институционален сигнал.
  • Масовото използване на дигитални плащания може да привлече най-големите капиталови потоци.

Според него повечето дребни инвеститори са пропуснали една от най-важните промени във финансовия сектор през последните години.

„Най-големите финансови институции в света спряха да се питат как да унищожат крипто и започнаха да се питат как да го контролират“, заяви Кийосаки в подкаста Rich Dad Radio Show. „Това беше истинската повратна точка.“

Той описва промяната като постепенен процес.

Първо хедж фондовете започнаха да купуват Биткойн. След това големи инвестиционни компании започнаха да предлагат експозиция към крипто активи на заможните си клиенти. По-късно банки, които преди това публично определяха криптовалутите като измама, започнаха да предлагат услуги по попечителство на дигитални активи за най-богатите си клиенти.

Следващата стъпка били борсово търгуваните фондове (ETF).

„Когато Уолстрийт създаде ETF върху даден актив, той вече не е нещо нишово“, каза Кийосаки. „Той става част от системата.“

Като най-ясен сигнал той посочва навлизането на BlackRock.

„Когато най-големият мениджър на активи в света навлезе на даден пазар, останалите институции го следват. Така работи финансовата гравитация. Големите пари влизат първи. След това идват пенсионните фондове, финансовите консултанти, пенсионните сметки и накрая масовите инвеститори. Докато широката публика чуе новината и се почувства достатъчно уверена да влезе, ранните възможности обикновено вече са отминали.“

Биткойн беше само началото

Според Кийосаки повечето анализи се фокусират върху грешната част от историята.

„Истинската част никога не е била Биткойн“, каза той. „Биткойн беше началото. Той доказа, че идеята може да оцелее. Доказа, че хората могат да се доверят на валута, която никое правителство не може да печата. Но истинската възможност е в инфраструктурата, която се изгражда около тази индустрия.“

Според него тази възможност се намира при стабилните монети.

„Стабилната монета е дигитален долар“, обясни той. „За разлика от Биткойн, който може да се движи рязко нагоре и надолу, стабилната монета е създадена така, че да запазва стойност от един долар. Звучи просто, но последиците са огромни. Изведнъж доларите могат да се прехвърлят по света почти мигновено – без банкови такси, без дни чакане за международен превод и без нужда от разрешение от посредници. Парите започват да се движат почти толкова бързо, колкото и информацията.“

Кийосаки обръща внимание и на нещо, което според него често остава извън фокуса на традиционните медии.

Много компании, издаващи стабилни монети, държат резервите си в американски държавни облигации.

„Това означава, че крипто компаниите се превръщат в купувачи на американски държавен дълг“, каза той. „Помислете колко необичайно е това. Същата система, която правителството се опитваше да спре, днес подпомага части от финансовата система.“

Петте компании, които той посочи

Макар Кийосаки да подчерта, че не предоставя инвестиционен съвет и че цялата теза може да се окаже грешна, той посочи пет компании, които според неговия екип могат да бъдат сред основните печеливши от изграждането на новата дигитална финансова инфраструктура.

Първата е Coinbase.

Според него компанията отдавна е нещо повече от платформа за покупка и продажба на криптовалути.

„Coinbase се превръща във финансова инфраструктура“, каза той. „Попечителство, разплащания, институционален достъп, регулаторно съответствие.“

Според него с навлизането на все повече институции в дигиталните активи ще нараства и нуждата от регулирана инфраструктура и надеждни разплащателни системи.

Втората компания е Circle – издателят на стабилната монета USDC.

„Circle стои зад една от най-големите стабилни монети в света, а стабилните монети могат да се превърнат в един от най-важните финансови продукти през следващото десетилетие“, смята Кийосаки.

Той описва компанията като структура, която постепенно се превръща в нещо много близко до дигитална банка, макар и в среда с все още неясни регулаторни правила.

Третата компания е Block, основана от Джак Дорси.

Кийосаки я включва заради фокуса ѝ върху Биткойн и развитието на peer-to-peer финансови услуги. Според него, ако по-младите поколения продължат да възприемат дигиталните финансови услуги като основен инструмент за разплащане, компаниите, които вече са част от тази екосистема, могат да изградят значително дългосрочно предимство.

Peer-to-peer (P2P) финансовите услуги позволяват на потребителите да изпращат, получават или обменят средства директно помежду си, без участието на традиционен посредник като банка. Вместо транзакциите да преминават през централизирана институция, те се извършват директно между двете страни чрез дигитална платформа или блокчейн мрежа.

При криптовалутите P2P моделът дава възможност за по-бързи и често по-евтини трансакции, като същевременно предоставя на потребителите по-голям контрол върху собствените им средства.

Четвъртата компания е PayPal.

Кийосаки предварително призна, че този избор може да не изглежда особено вълнуващ.

„PayPal? Не звучи много интересно. Точно това е идеята“, каза той. „Масовото приемане почти винаги идва чрез компании, на които хората вече имат доверие.“

Според него моментът, в който големите платежни компании започнат да интегрират стабилни монети и дигитални активи в инструментите, които потребителите използват всеки ден, е моментът, в който технологията престава да изглежда като спекулация и започва да се възприема като нещо напълно нормално.

„Именно тогава започват да навлизат големите капитали“, добави той.

Последната компания в списъка е BlackRock.

„BlackRock е най-големият мениджър на активи в света“, каза Кийосаки. „Това е може би най-традиционната институция на Уолстрийт. Именно затова е важно. Когато най-големият мениджър на активи в света започне активно да изгражда услуги и инфраструктура около дигиталните активи, трябва да му обърнете внимание. Не защото институциите винаги са прави, а защото следват стимулите.“

Рискът, който Кийосаки не пренебрегва

За разлика от много финансови коментатори, Кийосаки отделя значително внимание и на рисковете.

„Цялата тази теза може да се окаже грешна“, каза той. „Правителствата могат да наложат толкова строги правила, че развитието на сектора сериозно да се забави. Големи хакерски атаки могат да подкопаят общественото доверие. Спекулативните балони могат отново да се спукат и възстановяването да отнеме години. Големите банки могат да завземат по-голямата част от пазара и да оставят по-малките играчи в периферията.“

Според него разумното инвестиране не е въпрос на догадки, а на вероятности, правилно управление на размера на позициите и търпение.

Кийосаки прави ясно разграничение между инвеститорите, които преследват гръмките заглавия и краткосрочните тенденции, и тези, които се опитват да разпознаят големите структурни промени още преди да са станали очевидни за мнозинството.

„Обществото все още смята, че крипто се бори срещу Уолстрийт“, заключи той. „Уолстрийт вече се подготвя да печели от следващата фаза на развитието му. Масовият инвеститор все още чете старите заглавия. Големите пари вече изграждат следващата фаза на пазара.“


Информацията, публикувана в TradeNews, има единствено информационен характер и не представлява финансов, инвестиционен, правен или какъвто и да е друг професионален съвет. Пазарите на акции, криптовалути, форекс и дигитални активи са силно волатилни и миналото представяне не е гаранция за бъдещи резултати. Читателите следва самостоятелно да правят собствено проучване и, при необходимост, да се консултират с лицензирани финансови или други професионални консултанти. TradeNews не носи отговорност за каквито и да е загуби или щети, произтичащи от използването на публикуваната информация.