Рекордно търсене на злато – как банките пренареждат финансите си

През първото тримесечие на 2026 г. глобалните официални резерви са нараснали с 244 тона – най-високото ниво от края на 2024 г. и значително над петгодишната средна стойност.

Стратегическо натрупване заменя цикличното търсене

Данните, споделени от Световния съвет по златото демонстрират ясно отклонение от историческите норми. Средното ниво на покупки за периода 2016–2020 г. е било около 115 тона – по-малко от половината от текущите обеми. Още по-важно е, че централните банки са били нетни купувачи в 10 от последните 11 тримесечия, което сигнализира за устойчива структурна тенденция.

Анализаторите все по-често описват това поведение като „стратегическо натрупване“, а не като тактическа реакция на пазарни условия. Вместо да реагират на краткосрочни ценови движения, централните банки изграждат дългосрочни позиции в актив, възприеман като неутрален и независим от политически натиск.

Източна Европа и Азия водят покупките

Сред най-активните купувачи през първото тримесечие се откроява Полша, която добави 31 тона към резервите си, достигайки рекордните 582 тона. Страната продължава да се движи към цел от 700 тона, като официални представители разглеждат златото като ключов елемент от финансовата сигурност.

След нея се нареждат Узбекистан с 25 тона и Китай със 7 тона. Китай отчита поредица от последователни месечни увеличения, като дори се наложи да въведе дневен лимит на покупките поради високия интерес. В по-широк план се наблюдава ясно изместване на активността към Азия, Близкия изток и Източна Европа – региони, които активно диверсифицират резервите си.

Някои от тези държави, включително Узбекистан и Казахстан, са и значими производители на злато. Това им позволява да акумулират резерви чрез вътрешно производство, без да разчитат изцяло на международните пазари.

Геополитиката и дедоларизацията като основни двигатели

Основният мотив зад ускорените покупки остава геополитическият риск. В среда, в която финансовите системи все по-често се използват като инструмент на външната политика, златото се разглежда като актив, който не може да бъде замразен или санкциониран.

Паралелно с това се засилва процесът на постепенна диверсификация от долара. Много централни банки не се отказват рязко от американската валута, но постепенно увеличават експозицията си към злато като алтернатива, която предлага по-голяма независимост.

Реалното търсене може да е по-високо

Анализатори предупреждават, че официалните данни може да подценяват реалния мащаб на покупките. Част от транзакциите, особено тези на Китай, вероятно се извършват чрез алтернативни канали, които не се отчитат незабавно в публичната статистика.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

Парадоксът на златото през 2025: 53 ценови рекорда, 1% ръст в добива

Това означава, че действителното търсене може да е значително по-високо от отчетеното, което допълнително подсилва аргумента за структурна промяна на пазара.

Подкрепа за цената на златото

Въпреки покупките, централните банки не се разглеждат като основен двигател на краткосрочните ценови движения. Вместо това те действат като стабилизиращ фактор за пазара, осигурявайки стабилно търсене в периоди на волатилност.

Този постоянен поток от покупки ограничава спадовете и създава по-устойчива ценова среда, особено в контекст на повишено геополитическо напрежение. Към момента на писане на статията благородният метал се търгува на цена от $4,708, отчитайки 3.26% ръст за последните 24 часа.

Дългосрочна трансформация на резервната политика

Текущите тенденции разкриват фундаментална промяна в начина, по който централните банки управляват резервите си.

От периоди на нетни продажби през предходните десетилетия, системата премина към продължително акумулиране.

Проучванията сред централните банки сочат, че повечето институции планират да увеличат златните си резерви през следващите години. Ако тази тенденция се запази, златото може да затвърди позицията си като ключов елемент в глобалната финансова архитектура.