Американските корпоративни гиганти са наели по-малко хора през 2025 г., отколкото са уволнили – и данните не оставят много място за оптимизъм – това не е случайност, а съзнателен избор.
- За първи път от 2016 г. броят на служителите в компаниите от S&P 500 се е свил – до около 28.1 милиона души.
- Икономиката на САЩ е добавила едва 584,000 работни места през 2025 г., срещу 2.2 милиона година по-рано.
- Петте най-големи технологични компании са предназначили над $700 милиарда за AI инфраструктура през 2026 г.
- Стратегът на Bank of America Майкъл Харнет сравнява текущата пазарна ситуация с финалната фаза на дотком балона.
Съвкупният брой на служителите в компаниите от индекса S&P 500 е паднал до около 28.1 милиона души, което е първото годишно намаление от 2016 г. насам, според анализ на стратега на Bank of America Майкъл Харнет.
Числата говорят сами. Докато през 2024 г. американската икономика е добавила 2.2 милиона работни места, миналата година този показател е рухнал до едва 584,000. Безработицата средно за 2025 г. е достигнала 4.3% – с три десети нагоре спрямо предходната година. Технологичният и финансовият сектор са поели основния удар от съкращенията, но проблемът не се е ограничил само до тях. UPS е намалил персонала си с близо 21,500 души, Wells Fargo и Citigroup заедно са освободили над 13,800 служители, а производителят Fortive е свил работната си сила с 44% – от 18,000 до 10,000 работни места.
Защо компаниите режат хора
Причините са няколко и са взаимосвързани. Голяма част от съкращенията представляват закъсняло „нормализиране“ след масовото наемане по времето на пандемията през 2021 и 2022 г., когато компаниите разшириха агресивно капацитета си. Към това се добавят по-консервативни разходни политики в условия на високи лихви и нарастващи разходи за труд. Автоматизацията – традиционна, а не само базирана на изкуствен интелект – е заменила значителен брой технически и административни позиции.
Изкуственият интелект обаче е отделна история. Компаниите не режат хора, защото нямат пари – режат ги, за да ги похарчат другаде. Петте най-големи технологични компании в САЩ – Amazon, Alphabet, Microsoft, Meta и Oracle – планират капиталови разходи в размер на близо $700 милиарда за 2026 г., насочени основно към AI инфраструктура: процесори, центрове за данни, модели. Meta е обявила съкращение на 10% от персонала – около 8,000 работни места – успоредно с тези инвестиции. Bank of America пък е заявила, че AI инструментите вече вършат работата на около 2,000 програмисти в банката, което изпълнителният директор Брайън Мойнихан описва като „естествено свиване на персонала“. Пряко свързани с AI са около 55,000 загубени работни места в САЩ за 2025 г.
Пазарът расте, пазарът се надува
Фондовият пазар изглежда напълно незасегнат – S&P 500 е отчел ръст от около 16,4% за 2025 г., а в момента се търгува близо до исторически върхове, въпреки свиването на корпоративните екипи и нарастващото геополитическо напрежение. Именно това разминаване между реалната икономика и пазарните оценки тревожи Харнет. Стратегът описва пазара като „бебе балон“, чиято структура прилича на финалната фаза на дотком манията от 1999 г. Съотношението цена/счетоводна стойност на S&P 500 е достигнало 5,3 в края на 2025 г. – малко над нивото от 5.1, регистрирано в пика на балона от март 2000 г.
Philadelphia Semiconductor Index отбеляза 18 поредни сесии на ръст – рекорд, който чупи предишния от 15 дни, поставен през 2014 г. За по-малко от три седмици секторът е поскъпнал с 44.5% и се насочва към най-силния си месец от февруари 2000 г. насам. Числата зад това говорят сами: NVIDIA е добавила близо $950 милиарда пазарна стойност (връщайки се към нивото от $5 трилиона), Broadcom – $640 милиарда, Intel е скочил с над 100%, AMD – с 78%. Само компаниите за чипове са натрупали над $2.2 трилиона за по-малко от месец. Петролът движеше 20-ти век. Чиповете движат 21-ви.
Основното противоречие, което Харнет посочва, е просто: трилиони долари се инвестират в AI инфраструктура, но реалните приходи, генерирани директно от тази технология, засега не са в съответствие с вложенията. Близо 35% от анкетираните от Bank of America управители на фондове смятат, че корпорациите в момента прекалено много инвестират в AI – най-висок резултат от началото на проучването през 2005 г.
Стагфлация и рекордно слаб пазар на труда
Макроикономическата картина допълнително усложнява ситуацията. Растежът на американския БВП е паднал до едва 0.5% в последното тримесечие на 2025 г. – рязко от 4.4% в предходния период – докато инфлационните очаквания са останали близо до петгодишен връх. Харнет предупреждава за риск от стагфлация и отбелязва, че плановете за наемане за 2026 г. са на най-слабото ниво от 2009 г. насам. Безработицата сред завършилите висше образование в САЩ е скочила до 8.1% в края на 2025 г., което поставя под въпрос предположенията, че AI ще засегне предимно нискоквалифицирания труд.
Харнет дава конкретни сигнали за наблюдение: разширяване на кредитните спредове при технологичните компании би означавало, че масивните разходи за AI застрашават балансите им, а решение на Федералния резерв да повиши лихвите би могло да постави край на „манията“, точно както се е случило при дотком балона. До тогава, съветва той, добре диверсифицирано портфолио от акции, облигации, ликвидни пари и суровини – включително злато с целева цена от $5,000 за тройунция – е по-устойчив избор от концентрирана позиция в акции на S&P 500.
Информацията, публикувана в TradeNews, има единствено информационен характер и не представлява финансов, инвестиционен, правен или какъвто и да е друг професионален съвет. Пазарите на акции, криптовалути, форекс и дигитални активи са силно волатилни и миналото представяне не е гаранция за бъдещи резултати. Читателите следва самостоятелно да правят собствено проучване и, при необходимост, да се консултират с лицензирани финансови или други професионални консултанти. TradeNews не носи отговорност за каквито и да е загуби или щети, произтичащи от използването на публикуваната информация.
