10-годишните американски облигации достигнаха 4.14% при четвърта поредна сесия на ръст. Спредът спрямо 2-годишните е +0.55% – ниво, което исторически предшества рецесия.
Обобщение:
- Доходността по 10-годишните държавни облигации достигна 4.14% за кратко, най-високото ниво от около месец.
- Пазарите вече очакват само едно намаление на лихвите през 2026 г., вместо две.
- Комбинацията от война, скъп петрол и нови тарифи увеличава риска .
Към момента на писане на статията доходността по 10-годишните американски държавни облигации е 4.12% на 5 март 2026 г., отбелязвайки четвърта поредна сесия на ръст. Движението може да изглежда техническо, но пазара на ценни книжа рядко изпраща сигнали без причина.
Комбинацията от геополитическа ескалация в Близкия изток, нови търговски тарифи, ръст на цената на петрола и устойчиво силен пазар на труда в САЩ променя очакванията за лихвената политика на Федералния резерв.
Само преди няколко дни пазарите очакваха две намаления на лихвите през 2026 г. Сега трейдърите оценяват едва едно понижение от 25 базисни пункта за цялата година. Причината е проста: Инфлационният риск отново се увеличава, а това ограничава пространството за стимулиране на икономиката чрез по-ниски лихви.
Историческият сигнал на облигационния пазар
10-годишните държавни облигации са един от най-наблюдаваните макроикономически индикатори в света. Не защото самото ниво на доходност е определящо, а защото то трябва да се разглежда спрямо краткосрочните лихви.
През последните две години американската икономика бе в състояние на инверсия на кривата на доходността – моментът, в който краткосрочните облигации носят по-висока доходност от дългосрочните. Исторически това е един от най-надеждните предвестници на рецесия.
Но моделът, който икономистите следят най-внимателно, не е самата инверсия. Това е нормализирането на кривата след инверсията – моментът, в който дългосрочната доходност започне да се покачва по-бързо от краткосрочната.
Точно този модел се наблюдава и в предишни икономически спадове:
- 2001 г. (Dot-com рецесия) – кривата се нормализира малко преди технологичния срив.
- 2008 г. (глобалната финансова криза) – нормализацията започва, когато пазарите вече вярват, че най-лошото е преминало.
- 2020 г. (COVID шок) – инверсията се появява месеци преди икономиката да бъде ударена от пандемията.
Историческият модел е последователен: рецесиите често започват след като инверсията започне да изчезва, а не когато тя се появява.
Защо този цикъл е по-труден за разчитане
Настоящият ръст на доходностите се различава от класическите цикли. Обикновено облигациите поевтиняват (а доходността се покачва), когато икономиката е силна и инвеститорите очакват по-висок растеж.
Сега обаче причината е различна.
Скокът в цените на енергията, породен от войната в Близкия изток, повишава очакванията за ръст на инфлацията. Когато инфлацията се очаква да остане висока за по-дълго, инвеститорите изискват по-висока доходност, за да държат държавен дълг.
Това означава, че облигациите поевтиняват не защото икономиката е силна, а защото инфлационният натиск расте.
Точно тук се появява рискът от стагфлация – сценарий, при който икономическият растеж се забавя, но цените продължават да се покачват.
За централните банки това е най-трудният сценарий. Намаляването на лихвите може да стимулира икономиката, но също така да ускори инфлацията. Поддържането на високи лихви пък може да задълбочи икономическото забавяне.
Тарифите добавят втори инфлационен удар
Към енергийния натиск се добавя и търговската политика на администрацията на Доналд Тръмп. Министерството на финансите потвърди, че глобална тарифа от 15% върху вноса може да влезе в сила още тази седмица.
Тарифите действат като данък върху международната търговия. Те повишават цените на вносните стоки и намаляват покупателната способност на домакинствата.
В комбинация с по-скъпия петрол ефектът може да бъде усилен. По-високи транспортни разходи, по-скъп внос и по-високи енергийни цени създават среда, в която инфлацията може да остане устойчива дори при забавяне на икономиката.
Какво показва кривата на доходността
Когато разликата между доходността на 10-годишните и 2-годишните облигации започне да расте след период, в който краткосрочните лихви са били по-високи от дългосрочните, се предполага, че кривата на доходността отново се изправя и става по-стръмна.
Исторически подобна промяна често се наблюдава преди забавяне на икономическата активност, като рецесия обикновено следва в рамките на приблизително година до година и половина.
В момента спредът вече се е върнал в положителна територия, което означава, че процесът на нормализация е започнал.
Самото ниво на доходност от 4.12% не е исторически екстремно. Но контекстът е важен:
- Четири последователни сесии на ръст.
- Петрол над $85 за барел.
- Нови тарифи върху глобалната търговия.
- Федерален резерв под натиск.
Пазарът задава въпроса
Пазарът на облигации не предсказва рецесии със сигурност. Но той често задава въпросите, които останалите пазари предпочитат да игнорират.
Ръстът на доходността по 10-годишните облигации може да бъде просто временна реакция на геополитическо напрежение. Но ако тенденцията се задържи, тя ще означава по-скъп кредит, по-скъпи ипотечни заеми и по-строги финансови условия за бизнеса.
Историята разкрива, че подобни промени рядко остават без последици за икономиката. Въпросът не е дали облигационният пазар предупреждава за рецесия. Въпросът е дали този път пазарите ще успеят да разчетат сигнала навреме.
Информацията, публикувана в TradeNews, има единствено информационен характер и не представлява финансов, инвестиционен, правен или какъвто и да е друг професионален съвет. Пазарите на акции, криптовалути, форекс и дигитални активи са силно волатилни и миналото представяне не е гаранция за бъдещи резултати. Читателите следва самостоятелно да правят собствено проучване и, при необходимост, да се консултират с лицензирани финансови или други професионални консултанти. TradeNews не носи отговорност за каквито и да е загуби или щети, произтичащи от използването на публикуваната информация.
