PwC изправена пред иск за $8,4 млрд. заради одитите на Evergrande

Ликвидаторите на China Evergrande Group – фирмата Alvarez & Marsal, назначена от съда – предявиха иск срещу PricewaterhouseCoopers за 57 милиарда юана, или приблизително $8,4 милиарда. Делото не е просто поредното счетоводно разследване – то директно атакува правния модел, върху който са изградени всички четири глобални одиторски гиганта.

Два слоя на иска, една обща цел

Искът е разделен стратегически на два слоя. Срещу PwC International заедно с хонконгския и китайския клон се търсят 38 милиарда юана, а останалите 19 милиарда юана са насочени единствено към двете регионални структури за директна небрежност и невярно представяне. Аргументът на ликвидаторите, изложен от адвокат Ейдриън Белтрами, е, че лондонската PwC International стои на върха на йерархията и носи крайна отговорност за стандартите на одитна работа в цялата мрежа.

PwC отговори веднага с искане за заличаване на международното дружество от делото. Защитата настоява, че PwC International изпълнява единствено координационни функции, без да е имала пряк контакт с Evergrande и без да е подписвала каквито и да е отчети. Само независимите регионални партньорства, твърдят те, носят правна отговорност за одитите.

Атака срещу корпоративния „чадър“

Голямата четворка – PwC, Deloitte, EY и KPMG – функционират по модела „Swiss Verein“, структура, при която глобалният бранд е юридически отделен от местните партньорства. Замисълът е прост: ако регионален офис се окаже в скандал, загубата да остане локализирана и да не зарази цялата мрежа. Хонконгският съд обаче може да реши, че тази конструкция е просто корпоративна защитна стена зад глобално маркетингово лого, а не легитимно правно разделение. Ако такова решение бъде произнесено, последиците за целия одиторски сектор ще бъдат огромни.

След като одиторската фирма Arthur Andersen се оказа замесена в счетоводната измама на Enron през 2001 г., тя просто престана да съществува – не защото фалира технически, а защото клиентите я изоставиха за броени месеци. Голямата четворка се появи именно след колапса на Andersen. Сега пазарът следи дали Evergrande ще напише следващата глава от тази история.

Глоби, забрани и разпадащ се пазарен дял

Финансовите щети за PwC в Китай вече са значителни. Комисията за регулиране на ценните книжа в Китай констатира, че местният клон е „затворил очи“ пред надуването на приходи и го глоби с рекордните 441 милиона юана, придружени от шестмесечно спиране на дейността. В Хонконг Съветът за счетоводство и финансова отчетност квалифицира пропуските като „тежки“ и наложи глоба от 300 милиона хонконгски долара плюс забрана за поемане на нови IPO проекти за същия период. Допълнително PwC Хонконг сключи споразумение с регулаторите за изплащане на 1,3 милиарда хонконгски долара обезщетение на миноритарни акционери.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

Какво договориха Тръмп и Си Дзинпин на срещата си в Пекин

Резултатът на китайския пазар е катастрофален. Клиентският портфейл на PwC сред компаниите, листвани на А-пазара (китайския вътрешен фондов пазар), е паднал от 107 на под 30 фирми. Персоналът на континента е намалял от над 20 000 на около 13 000 души. Държавните предприятия просто спряха да канят PwC на търгове. В условията на по-широката китайска политика за намаляване на зависимостта от западни институции, кризата с PwC се вписва в по-голяма картина: Пекин активно насърчава прехода към местни одиторски компании, особено при държавните предприятия.

Как се надуват приходи на хартия

За да разберем защо изобщо се стигна дотук, трябва да погледнем числата зад одитите. Evergrande е отчела приходи с 44,79% надценяване за 2019 г. и с 69,03% за 2020 г.

Моделът е класически за китайската имотна индустрия от онзи период: компанията е записвала пълна печалба от продажба на апартаменти, преди те дори да са построени, понякога върху парцели, на които е имало единствено яма в земята. PwC е издавала чисти одитни становища върху отчетите за 2017 г. и първото полугодие на 2018 г. – точно преди балона да започне да се надува до критична точка.

Математиката на ликвидацията

Ликвидаторите от Alvarez & Marsal са изправени пред математически проблем без добро решение. Общите задължения на Evergrande надхвърлят $300 милиарда. Кредиторите са предявили директни претенции за около $45 милиарда. От продажба на активи и имоти досега са събрани едва $255 милиона. Тоест единственият реален платец с достатъчно ресурси, срещу който могат да насочат иска, е застраховката и глобалните активи на PwC. Alvarez & Marsal нямат избор – от Evergrande няма какво да се събере.

Дори ако PwC International успее да отпадне от делото, хонконгският и китайският клон остават. Сумата от 19 милиарда юана вероятно далеч надхвърля резервите на двете партньорства, което според правни анализатори неминуемо ще наложи или финансово споразумение, или намеса на глобалната мрежа – тоест точно онова, от което PwC International се опитва да се дистанцира в съда. Следващото заседание ще покаже дали хонконгският съд ще позволи на глобалния одиторски модел да остане непокътнат, или ще реши, че зад общото лого стои и обща отговорност.

KPMG на прицел в Канада

На 31 март 2026 г. Комисията по ценни книжа на Онтарио (OSC) подаде заявление за санкции срещу KPMG във връзка с одитната й работа по четири фонда на Bridging Finance – канадски частен кредитор, който фалира и остави около 26 000 инвеститори с празни ръце. Регулаторът твърди, че KPMG не е проверила адекватно как са оценявани заемите във фондовете за финансовите години 2019 и 2020, и е издавала одитни становища за съответствие с канадските стандарти, докато според OSC това не е било така.

Още по-сериозното обвинение е, че когато одиторите са открили конкретни надценени заеми, фирмата не е задълбочила проверката на останалата част от портфолиото, а е третирала случаите като изолирани. Синдикът на Bridging оцени общите загуби на около $1,4 милиарда, като очакваната компенсация за инвеститорите е между 34% и 42% от вложеното.

KPMG отрича нарушенията и заяви, че ръководството на Bridging „постоянно е лъгало“ одиторите – аргумент, който може да има тежест в съда, но не променя положението на 26 000-те инвеститори, чиито пари вече ги няма. Двете дела – срещу PwC в Хонконг и срещу KPMG в Канада – поставят един и същи въпрос от двата края на света: до каква степен одиторът носи отговорност, когато клиентът го е лъгал?