Производствените цени в еврозоната растат: Ще вдигне ли ЕЦБ лихвите

Данните добавят още един инфлационен сигнал преди следващото решение на Европейската централна банка, след като потребителската инфлация вече се върна над 3%.

Енергията стои зад почти целия месечен скок

Индексът на индустриалните производствени цени в еврозоната се повиши с 1.6% през юли спрямо юни, показаха публикуваните в четвъртък данни на Eurostat. Това бележи рязък обрат спрямо спада от 0.3% месец по-рано. За целия Европейски съюз увеличението е 1.4%.

Движението обаче не показва еднакво ускорение на цените в цялата индустрия. Без енергия производствените цени в еврозоната не са се променили спрямо юни. Енергийният компонент се е повишил с 5.6%, докато цените на капиталовите стоки са нараснали с едва 0.3%. Междинните и дълготрайните потребителски стоки са останали без промяна, а недълготрайните потребителски стоки са поевтинели с 0.1%.

Тази разбивка е важна за инвеститорите. Тя разкрива, че юлският ценови шок остава силно концентриран в енергията, вместо да се разпространява равномерно през производствената верига.

Годишният ръст достига 5.8%

На годишна база ръстът се ускори до 5.8% от 4.6%.  Енергията отново е основният двигател с ръст от 12.9%, но натиск се вижда и при междинните стоки, където цените са с 6.3% по-високи спрямо юли 2025 г.

Извън енергийния сектор картината остава значително по-умерена. Общият индекс без енергия е нараснал с 3.1% на годишна база, капиталовите стоки с 2.6%, а дълготрайните потребителски стоки с 2.9%. При недълготрайните потребителски стоки е отчетен спад от 0.7%.

Разликите между отделните държави също са драстични. Ирландия отчита най-силен годишен ръст от 14.8%, следвана от Литва с 12.9% и България с 12.5%. Люксембург е единствената страна със спад от 7.3%.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

ЕС засилва натиска върху Китай заради рекордния търговски дефицит

Високият инфлационен натиск у нас (стигащ до 12.5% на вътрешния пазар и над 13.7% общо според националната статистика) се дължи основно на сериозното поскъпване в добивната промишленост и енергийния сектор. За българската икономика това означава по-силен натиск върху преработващите предприятия, които са изправени пред бързо нарастващи разходи за суровини и ток. Това неизбежно ще продължи да тежи и върху крайното потребителско търсене на вътрешния пазар.

Нов инфлационен сигнал пред ЕЦБ

Данните идват само два дни след като Eurostat отчете ускоряване на потребителската инфлация в еврозоната до 3.3% през август от 2.9% през юли. И там енергията бе основен фактор, докато базовата инфлация се понижи до 2.4%.

Това разграничение ще бъде ключово за ЕЦБ. Производствените цени могат да дадат ранна индикация за натиск по веригата на доставки, но юлските числа засега не показват равномерно ускорение. Нулевият месечен ръст на индекса без енергия предполага, че непосредственият натиск идва основно от енергийния шок.

Въпреки това средата става по-сложна за централната банка. Протоколът от юлското заседание разкри, че членовете на ЕЦБ са виждали вероятна необходимост от допълнително повишение на лихвите, а пазарите вече оценяват по-висока вероятност за ново затягане на политиката.

Производителите са изправени пред нов натиск върху маржовете

За компаниите въпросът е колко дълго ще останат високи енергийните разходи и каква част от тях могат да бъдат прехвърлени към клиентите. Ако енергийният натиск се задържи, производителите ще трябва да избират между по-високи крайни цени и свиване на маржовете.

Следващите данни на Eurostat за производствените цени са насрочено за 5 октомври. Те ще покажат дали юлският скок е временен енергиен ефект или начало на по-продължително възстановяване на инфлационния натиск в европейската индустрия.