Производствените цени в еврозоната продължиха да се повишават през май, като годишният темп на инфлацията при производителите надхвърли очакванията на анализаторите.

Обобщение

  • Производствените цени в еврозоната нараснаха с 5.9% на годишна база през май, над прогнозата за 5.7%.
  • На месечна база индексът се повиши с 0.2%, в съответствие с очакванията.
  • Продажбите на дребно отчетоха ръст от 0.2% през май, но останаха под прогнозите.

Данните на Eurostat разкриват, че натискът върху цените извън енергийния сектор остава устойчив, въпреки поевтиняването на енергията през месеца.

Производствените цени продължават да растат

Индексът на цените на производител (PPI) в еврозоната се повиши с 0.2% спрямо април, след ревизирания ръст от 0.7% месец по-рано.

На годишна база производствените цени се ускориха до 5.9%, надминавайки прогнозата на икономистите за 5.7% и ускорявайки се спрямо ревизираните 5% през април.

В Европейския съюз индексът също се повиши с 0.2% на месечна база и с 5.7% спрямо година по-рано.

Въпреки че цените на енергията са намалели с 1% спрямо април, останалите компоненти продължават да оказват натиск върху производствените разходи. Ако енергията бъде изключена, производствените цени в еврозоната са се увеличили с 0.7% за месеца.

Междинните стоки остават основният двигател

Най-силен месечен ръст беше отчетен при междинните стоки, където цените се повишиха с 1.4%, което подсказва, че инфлационният натиск по производствената верига остава висок.

По отделни категории движението през май изглежда така:

  • Междинни стоки: +1.4%
  • Капиталови стоки: +0.2%
  • Дълготрайни потребителски стоки: +0.3%
  • Недълготрайни потребителски стоки: -0.1%
  • Енергия: -1.0%

На годишна база именно енергийният компонент остава най-големият двигател на инфлацията с увеличение от 14%, следван от междинните стоки с 5,5%. Цените без енергия са нараснали с 2,8%, което показва, че базовият ценови натиск остава устойчив.

Кипър и Ирландия водят месечния ръст

Сред държавите членки най-голямо месечно увеличение на производствените цени е отчетено в:

  • Кипър (+3.6%)
  • Ирландия (+2.8%)
  • Нидерландия (+1.9%)

Най-големите понижения са регистрирани в:

  • Хърватия (-2.1%)
  • Унгария (-1.3%)
  • Италия (-0.5%)

На годишна база най-силно поскъпване отбелязват:

  • България (+19.3%)
  • Румъния (+13.5%)
  • Литва (+12.3%)

Единствената страна с годишен спад на производствените цени остава Люксембург, където индексът намалява с 3.2%.

Предизвикателства пред българската индустрия

Водещата позиция на България с ръст от 19.3% на годишна база поставя местните производители пред сериозни предизвикателства. Високите производствени разходи ограничават конкурентоспособността на българските стоки на международните пазари. Този процес създава постоянен инфлационен натиск, който неизменно се пренася и към крайните потребителски цени.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

Криза в Меркосур: Бразилия обвинява ЕС за вноса на стомана

Докато в повечето страни от еврозоната се забелязват сигнали за охлаждане на ценовия натиск, българският промишлен сектор остава изложен на специфични фактори, поддържащи инфлацията далеч над средните нива за съюза.

Продажбите на дребно растат по-бавно от очакваното

Паралелно с данните за производствената инфлация Евростат публикува и статистиката за търговията на дребно.

Продажбите на дребно в еврозоната са се увеличили с 0,2% през май спрямо април, което остана под прогнозата за ръст от 0.3%. На годишна база увеличението достигна 1,6%, точно колкото очакваха анализаторите, и представлява ускорение спрямо ревизираните 0.9% месец по-рано.

Данните сочат, че потребителските разходи продължават да нарастват, но с умерено темпо, което подсказва, че домакинствата остават предпазливи въпреки постепенното подобрение в икономическата активност.

Данните дават смесени сигнали за ЕЦБ

Комбинацията от по-висока от очакваното производствена инфлация и умерен ръст на продажбите на дребно очертава смесена картина за икономиката на еврозоната. От една страна, устойчивото поскъпване на производствените цени извън енергийния сектор подсказва, че инфлационният натиск все още не е напълно овладян. От друга, по-слабото от очакваното месечно потребление показва, че вътрешното търсене остава ограничено.

За Европейската централна банка това означава, че въпреки постепенното охлаждане на енергийната инфлация, базовият ценови натиск продължава да изисква внимание, докато слабият ръст на потреблението ограничава риска от ново ускоряване на икономическата активност.

Информацията, публикувана в TradeNews, има единствено информационен характер и не представлява финансов, инвестиционен, правен или какъвто и да е друг професионален съвет. Пазарите на акции, криптовалути, форекс и дигитални активи са силно волатилни и миналото представяне не е гаранция за бъдещи резултати. Читателите следва самостоятелно да правят собствено проучване и, при необходимост, да се консултират с лицензирани финансови или други професионални консултанти. TradeNews не носи отговорност за каквито и да е загуби или щети, произтичащи от използването на публикуваната информация.