Потребителското доверие в САЩ удари дъното – по-ниско от кризата от 80-те

Университетът в Мичиган публикува данните за май 2026 г.: потребителското доверие в Съединените щати падна до най-ниската точка от 1952 г. насам. Само за последния месец индексът е загубил 10%, а от февруари – когато войната с Иран още не беше започнала – спадът вече надхвърля 21%. Дори петролните шокове и стагфлацията от края на 70-те и началото на 80-те не докараха американските потребители до тези нива.

Индексът на текущите икономически условия се срина от 52,5 на 45,8, а Индексът на потребителските очаквания падна от 48,1 на 44,1. Още по-тревожен е показателят за дългосрочните инфлационни очаквания за следващите пет години – той скочи от 3,5% на 3,9%, което е нивото, от което Федералният резерв се страхува най-много. Когато потребителите смятат, че инфлацията е нещо трайно, а не временно, централните банкери губят пространство за маневри с лихвените проценти.

Краткосрочните инфлационни очаквания са още по-мрачни – потребителите залагат на 4,8% за следващите 12 месеца, което е значително над официалната цел на Фед от 2%.

Войната в Иран и ефектът на горивата

Централна роля в срива на доверието играе конфликтът в Близкия изток и последиците му за глобалните енергийни пазари. Блокадата на Ормузкия проток изкара от строя значителна част от световните доставки на петрол, като директният резултат за американците е средна цена на бензина от $4,50 за галон – четиригодишен връх, според данни на AAA. Това е усещане, което се регистрира в касата на бензиностанцията всяка седмица и не изисква икономическа грамотност, за да бъде забелязано.

Ръководителят на Федералната резервна банка на Кливланд Бет Хамак каза пред CNBC, че американците са натрупали десетилетие инфлация за няколко години. Според Джоан Су от Университета в Мичиган, 57% от анкетираните сами са повдигнали темата за високите цени като пряк удар върху финансите им – миналия месец този дял беше 50%.

Кой усеща удара най-силно

Данните показват, че най-големите спадове в потребителското доверие са концентрирани сред хората с по-ниски доходи и тези без висше образование – групите, чийто бюджет е най-уязвим към колебанията в цените на горивото и хранителните стоки от първа необходимост.

Политическото разделение е също толкова отчетливо: сред независимите и републиканците доверието е паднало до най-ниските нива от началото на сегашната администрация, докато при демократите показателят е останал относително стабилен.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

Уолстрийт напът да затвари седмицата с ръст – S&P 500 близо до нов рекорд

Икономиката расте, хората се чувстват зле

Икономистите се занимават с любопитен парадокс: въпреки рекордно ниското потребителско доверие, БВП на САЩ продължава да расте, а безработицата остава стабилна. Медиите го нарекоха „vibecession“ – ситуация, в която икономиката по показатели върви, но хората се чувстват зле. Анализът на CNN Business от 21 май 2026 г. потвърждава тази аномалия, като обаче предупреждава, че разминаването не може да продължава безкрайно.

Главният икономист на S&P Global Крис Уилямсън, цитиран от MarketWatch, вече отчита конкретни пукнатини – секторът на услугите показва сериозно напрежение, тъй като поскъпването, свързано с войната, започва директно да удря потребителското търсене. Разривът между настроенията и реалните данни обичайно се затваря в едната или другата посока – въпросът е дали икономиката ще настигне настроенията, или обратното.

Фед няма място за маневри

За Федералния резерв ситуацията е неудобна по няколко причини едновременно. Анкетата на Bloomberg сред макроикономисти, публикувана на 22 май 2026 г., показва, че прогнозите за инфлация до края на годината са преразгледани нагоре, а очакванията за намаляване на лихвените проценти са отложени.

Федералната резервна банка на Далас изчислява, че ако Ормузкият проток остане блокиран няколко тримесечия, инфлацията в САЩ може да скочи с още 1,47 процентни пункта до края на 2026 г. – само заради енергията. За Фед това означава едно: лихвите остават високи, докато потребителите вече се затрудняват. При такъв сценарий централната банка ще трябва да поддържа рестриктивна парична политика в момент, когато потребителите вече са под сериозен финансов натиск – класическата формула на стагфлацията, от която Фед бяга вече повече от четири десетилетия.