Скок на потребителските кредити в България – нов заем, за да платим стария?

Съпоставката между данните на БНБ и НСИ показва, че дългът на хората расте около 2.1 пъти по-бързо от доходите им. Най-новата лихвена статистика на централната банка, която обхваща новите кредити и депозити през август, добавя още два детайла. Новите потребителски кредити са с около 30% повече, отколкото година по-рано, а предоговорените и рефинансираните потребителски заеми растат още по-бързо.

Това поставя въпроса дали част от домакинствата не покриват стари задължения с нови и дали дългът постепенно не се превръща в бомба със закъснител. Данните дават основание въпросът да бъде зададен. Категоричен отговор засега не дават.

Ипотеките при 2.42% теглят дълга нагоре

Основната част от ръста идва от жилищното кредитиране. Ипотечните кредити са с 25.2% повече от година по-рано и са най-силният двигател на общия дълг. Причината е в цената им. Средната лихва по новите жилищни кредити през август е 2.42% при годишен процент на разходите 2.81%, практически без промяна спрямо юли. При годишна инфлация от 5.1% реалната лихва е отрицателна, така че с времето дългът се обезценява в полза на длъжника.

Потребителските кредити струват почти четири пъти повече. Средната лихва по тях пада до 8.91% (ГПР 9.20%), но остава далеч над инфлацията и над ръста на доходите. При тях годишното увеличение на новите заеми с около 30% привлича най-много внимание, защото става дума за по-скъп дълг, който най-често финансира текущо потребление и не оставя след себе си актив.

Новите ипотеки през август са с 6.5% по-малко от юли, а при фирмите новите кредити намаляват с между 9% и 13%. Август е месец на отпуски и по-слаба активност, така че годишните сравнения показват посоката по-надеждно.

Защо предоговорените потребителски кредити скочиха с 49%

Най-много въпроси повдига един по-малко забележим показател от статистиката на БНБ. През август домакинствата са предоговорили или рефинансирали потребителски кредити за 104.3 млн. евро, с 49.2% повече от година по-рано. Всеки шести нов потребителски кредит вече попада в тази категория, докато преди година беше всеки седми. При ипотеките движението е обратното: предоговорените и рефинансираните жилищни заеми намаляват с 1.7% до 136.8 млн. евро.

Защо хората го правят, статистиката не дава ясен отговор. Ако става дума за длъжници, които не успяват да плащат и търсят по-дълъг срок, по-ниска вноска или нов заем за стария, ръстът е ранен сигнал за напрежение. Възможно е обяснението да е съвсем просто. През август лихвите по потребителските кредити са по-ниски, отколкото през юли, а прехвърлянето на заем към по-евтина оферта е нормална реакция. БНБ не отчита двата случая поотделно, така че данните не показват кой преобладава.

Сумите остават малки на фона на целият портфейл от 104 млн. евро за месец са под 1% от 12.29 млрд. евро потребителски кредити. Няма и статистика, която да потвърждава, че хората плащат ипотечните си вноски с потребителски заеми. При семейства под финансов натиск това е възможно, но колко често се случва, никой не измерва.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

Германската индустрия трупа редкоземни метали преди преговорите с Китай

2.83 млрд. евро дълг при небанковите кредитори

Банковата статистика обхваща само част от потребителския дълг. Според данните на БНБ за дружествата, специализирани в кредитиране, където попадат и фирмите за бързи кредити, техните вземания достигат 4.27 млрд. евро в края на юни, с около 18% повече за година. Около 2.83 млрд. евро от тях са потребителски кредити на домакинства. Сумата се равнява на почти една четвърт от потребителските кредити в банките.

Цената на този дълг е многократно по-висока от средните 8.91% в банките, а необслужваните вземания заемат около 6.6% от портфейла. Ако спиралата „нов заем за стар“ съществува в по-широк мащаб, най-скъпата ѝ версия минава именно оттук. Сред банковите продукти най-скъпи остават кредитните карти с около 21.6% и овърдрафтът с 13.5%.

БНБ отчете обрат при необслужваните кредити още през зимата

В края на 2025 г. и през първото тримесечие на 2026 г. необслужваните кредити в банковата система растяха две поредни тримесечия. БНБ определи това като начало на обрат в тренда след години на подобрение. През второто тримесечие обемът им леко намалява до 2.2 млрд. евро, а делът им в портфейла пада от 2.82% до 2.65%.

Сумата на проблемните кредити се свива съвсем малко, докато общият портфейл расте бързо, и затова делът им пада. Нивото остава ниско, но управителят на БНБ Димитър Радев призова за предпазливост. Механизмът е добре познат: при бърз кредитен растеж новите заеми разреждат статистиката, а трудностите с обслужването им обикновено излизат наяве с година или две закъснение.

Лихвите по ипотеките вече се решават във Франкфурт

С присъединяването към еврозоната БНБ престана да определя лихвената среда в страната. Решенията взима Управителният съвет на ЕЦБ, в който управителят на БНБ има един глас наравно с останалите. През юни ЕЦБ вдигна основните лихви с 25 базисни точки заради инфлационния натиск и не пое ангажимент за определена траектория занапред.

Първият ефект вече личи в статистиката за август. Лихвата по новите фирмени кредити над 1 млн. евро се качва с 0.24 процентни пункта за месец до 4.36%, а при по-малките фирмени заеми с 0.10 пункта до 4.31%. При домакинствата подобно движение още няма.

Голяма част от ипотеките в България са с плаваща лихва. Бумът на жилищното кредитиране е построен при лихви, които не зависят от решенията в София и може да не останат на сегашните нива.

Една проста сметка показва колко чувствителни са вноските. Кредит от 100 000 евро за 25 години при 2.42% означава месечна вноска от около 445 евро. Ако лихвата се качи с един процентен пункт до 3.42%, вноската става около 496 евро, или с приблизително 51 евро повече всеки месец. При средна брутна заплата от 1444 евро, около 1120 евро нетно, сегашната вноска вече поглъща около 40% от една средна заплата и около 20% от доходите на домакинство с двама работещи.

Какво засега уравновесява ръста на дълга

Доходите са основната опора. Средната заплата расте с 9.8% при инфлация от 5.1%, което дава реално увеличение на покупателната способност от около 4.5% за година. Отчасти именно това обяснява по-голямото търсене на кредити.

Домакинствата трупат и спестявания. В края на август депозитите им в банките са 57.19 млрд. евро, със 17.2% повече за година. В абсолютна стойност влоговете са нараснали с около 8.4 млрд. евро, а кредитите на домакинствата с около 5.6 млрд. евро. На всяко евро дълг средно се падат около 1.75 евро в банкови депозити.

Част от ръста на депозитите се дължи на смяната на валутата, когато хората внесоха в банките пари в брой, които дотогава държаха у дома. Средните стойности крият и разпределението, защото семействата със спестявания и тези, които трупат дълг, често са различни хора. Спестяванията носят и малко възвръщаемост. Лихвата по новите срочни депозити пада до 1.38%, а парите на разплащателна сметка носят 0.01%. Реално влоговете губят стойност.

Общото ниво на задлъжнялост остава ниско. Дългът на домакинствата е около 26% от БВП, едно от най-ниските нива в еврозоната. Растежът тръгва от малка база и в абсолютни стойности тежестта му е по-умерена, отколкото подсказват процентите.

Сравнението между дълг и доходи също има граници. 1444 евро е средна брутна заплата, а медианата, тоест заплатата на типичния работещ, е по-ниска. Заплатите са за второто тримесечие, докато лихвите и инфлацията са за август, но по-актуални данни за доходите засега няма.

Законът за бързите кредити цели най-скъпия сегмент

На 24 септември парламентът прие на първо четене законопроект, който засяга най-скъпата част от потребителския дълг. Текстовете предвиждат регистрация и контрол на всички кредитни посредници, по-строги изисквания към рекламата на бързи кредити и ограничения за тегленето на заеми в малките часове. Годишният процент на разходите няма да може да надвишава пет пъти законната лихва за забава.

За заемите до три минимални заплати се въвежда отделен режим. При срок до един месец лихвата може да достигне 20% от главницата, а при срок до три месеца до 30%. При по-дълъг срок общата лихва не може да надхвърля размера на самия кредит. Опозицията предупреждава, че тези прагове могат да оскъпят малките краткосрочни заеми вместо да ги поевтинят. Окончателните текстове ще се уточнят между първо и второ четене.

За хората с банкови кредити законът почти нищо не променя, защото средната лихва от 8.91% е далеч под предвидените тавани. Мерките засягат предимно небанковия сегмент, където необслужваните вземания са около два и половина пъти повече от тези в банките. По-трудният достъп до бързи кредити може да ограничи натрупването на скъп дълг. Може и да остави без алтернатива хората, които вече разчитат на такива заеми.

Законопроектът не е пряка реакция на статистиката на БНБ и част от мерките пренасят европейската директива за потребителския кредит. Двете обаче сочат в една посока: институциите започват да обръщат повече внимание на най-рисковата част от дълга на домакинствата.

Кои данни през есента ще покажат накъде върви дългът

Засега данните сочат в различни посоки. Предоговорените потребителски кредити растат, но необслужваните заеми през второто тримесечие леко намаляха, а заплатите все още изпреварват инфлацията. Притесненията ще имат много по-солидна основа, ако и тези два показателя обърнат посоката си. Над всичко това стои ЕЦБ, която вече два пъти вдигна лихвите тази година.

Първият важен сигнал ще дойде от заседанието на ЕЦБ на 29 октомври, когато ще стане ясно дали юнското повишение остава еднократно. Малко след това лихвената статистика на БНБ за септември ще покаже дали августовският спад в обемите е бил само сезонен. Данните за третото тримесечие през ноември ще са първите, които обхващат цял период след решението на ЕЦБ, и ще дадат по-ясна представа дали по-скъпите фирмени кредити са предвестник на същото движение при домакинствата.