Полша обсъжда пълна крипто забрана: Как върви регулацията в България

Истинският спор никога не е бил за криптовалутите

Полският парламент обсъжда четири различни законопроекта за крипто регулация, докато крайният срок за прилагането на европейската рамка (MiCA) наближава все по-бързо.

На пръв поглед изглежда, че Полша е разделена по въпроса дали крипто секторът изобщо трябва да бъде регулиран.

В действителност обаче основният конфликт никога не е бил самата крипто индустрия.

Регулацията в Полша вече беше забавена два пъти след президентски вета, свързани с правомощията на полския финансов регулатор KNF (Komisja Nadzoru Finansowego). Това е институцията, която контролира банките, инвестиционните посредници и финансовите пазари в страната.

Според предишните версии на закона KNF би получила право едностранно да замразява сметки „с едно кликване“.

Президентът Карол Навроцки твърди, че подобни правомощия създават риск за правото на собственост и затова върна предишните законопроекти.

Фактът, че самият президент впоследствие внесе собствен законопроект за крипто регулация, показва, че спорът никога не е бил дали MiCA трябва да бъде въведена, а колко власт трябва да получи регулаторът.

Разликата между предложения таван на глобите от 5.8 милиона евро и президентския вариант от 4.7 милиона евро изглежда второстепенна спрямо въпроса за контрола върху сметките.

Именно тук вероятно ще се търси и евентуален компромис преди второто четене на 14 май.

PiS смени курса и поиска пълна забрана

Най-голямото политическо напрежение дойде от партията „Право и справедливост“ (PiS).

На 11 май партията изтегли собствения си регулаторен законопроект и го замени с предложение за пълна забрана на криптовалутите в Полша.

Това не изглежда като постепенна промяна в позицията, а като рязък политически обрат след скандала около ZondaCrypto.

Полски прокурори оценяват загубите на инвеститорите на около 82.2 милиона евро, а портфейл с 4,500 BTC остава недостъпен след изчезването на бившия изпълнителен директор през 2022 г.

Паралелно с това се появиха и непотвърдени обвинения за руска връзка и незаконно политическо финансиране, което превърна крипто темата и в дебат за националната сигурност.

Точно затова част от политическите позиции започват да изглеждат по-скоро като опит за публично дистанциране от сектора, отколкото като реална законодателна стратегия.

Председателят на парламента Влоджимеж Чажасти дори посочи директно противоречието – PiS едновременно настоява за забрана, докато подкрепя президента Навроцки, чийто собствен законопроект остава част от текущите преговори.

Засега изглежда, че предложението за забрана има по-скоро политическа стойност, отколкото реален шанс да бъде прието.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

Московската борса стартира SOL, XRP, TRX и BNB индекси

Как проблемът може да бъде за самата държава

Най-интересният детайл около крайния срок за въвеждането на MiCA, е че евентуалното закъснение няма да блокира крипто компаниите.

То може да навреди основно на самата Полша.

В момента местните компании все още не могат да кандидатстват за CASP лиценз, защото страната официално не е определила национален регулаторен орган по новата рамка.

Това вече кара част от бизнеса да търси алтернативи в други европейски държави.

Литва и Естония например вече активно привличат компании от държави, които изостават с MiCA имплементацията.

Причината е европейският механизъм за паспортизация.

Ако една компания получи лиценз в Естония или Литва, тя може законно да предлага услуги в Полша без нужда от отделен полски лиценз.

Така Полша рискува да загуби не самата индустрия, а контрола върху нея.

Колкото повече компании се лицензират извън страната, толкова повече надзорът, приходите от такси и регулаторното влияние ще се преместват към други европейски юрисдикции.

България вече започва да изглежда като алтернатива

Докато Полша все още спори кой трябва да контролира пазара, България вече работи по MiCA режима.

Народното събрание прие Закона за пазарите на криптоактиви през юни 2025 г., а Комисията за финансов надзор (КФН) вече функционира като официален лицензиращ орган за крипто компании.

България въведе и пълния 18-месечен преходен период по MiCA, което позволява на част от компаниите да продължат работа до 1 юли 2026 г. без пълен лиценз.

През последните месеци КФН издаде и първия MiCA лиценз в страната на Alaric Securities, което показа, че процесът вече работи и на практика.

Именно тук започва да се оформя и конкурентното предимство на България.

Държавната такса за Class 1 CASP лиценз е 2,556 евро – една от най-ниските в Европейския съюз.

Корпоративният данък остава 10%, а ефективното облагане на крипто печалбите за физически лица е 9%.

Ефективната ставка от около 9% за физически лица се формира чрез комбинация от два текста в Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Чл. 31 позволява приспадане на 10% нормативно признати разходи от реализираната печалба, без необходимост от доказване с фактури, а чл. 48, ал. 1 определя данъчна ставка от 10% върху останалата сума.

На практика това означава, че данъкът се плаща върху 90% от печалбата, което води до ефективно облагане от приблизително 9%. Именно затова България остава сред държавите с най-ниско данъчно облагане на крипто печалби в Европейския съюз. Изключение има при случаи, в които НАП приеме дейността като търговска, при което облагането може да достигне 15%, както и при инвестиции през фирма, където се прилага 10% корпоративен данък плюс 5% данък дивидент при разпределение на печалбата.

Това поставя България в напълно различна позиция спрямо Полша.

Докато Варшава все още се опитва да реши кой ще контролира пазара, България вече има работеща рамка, активен лицензиращ процес и може скоро да започне да привлича компании, които търсят регулаторна яснота в рамките на ЕС.