Ормузката криза и AI бумът пренасочват капитала към суровини

Докладът, публикуван през юни, посочва, че глобалният бичи пазар продължава да поставя рекорди, но трайни пречки – недостиг на енергия, суровини и производствен капацитет – вече определят кои сектори печелят и кои губят стойност. Причината е комбинацията между геополитическото напрежение около Ормузкия проток и рязкото покачване на нуждите от изчислителна мощност заради новите системи за AI агенти.

Как блокадата на Ормузкия проток тласна петрола до $126 за барел

Военен конфликт в региона в началото на 2026 г. блокира временно движението през протока, през който преминава близо една пета от световните доставки на петрол. Резултатът беше рекорден месечен скок на цената на Брент до около $126 за барел. След дипломатическо споразумение и международен морски меморандум за движение на танкери, доставките постепенно се възстановиха, а цената се стабилизира в диапазона $72-75.

Цената не се върна напълно до нивото отпреди кризата. Търговците продължават да заплащат известна рискова премия заради доказаната уязвимост на протока, дори след като физическият проблем вече е решен.

Държавите реагираха с трайни, а не временни решения. Китай изгради стратегически резерви от петрол за 200 дни вътрешно потребление и ускори инвестициите в ядрена и възобновяема енергия, за да намали зависимостта си от единичен маршрут на доставка. Европа разшири капацитета си за внос на втечнен природен газ от Северна Америка. Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства инвестират в надземни тръбопроводи до Червено и Арабско море, които напълно заобикалят Ормузкия проток занапред. Всички тези решения изискват капиталови разходи за години напред, което ги отличава от краткосрочните мерки за овладяване на криза.

Международната агенция по енергетика (IEA) обаче предупреждава да не се надценява дългосрочният риск от дефицит. Според агенцията пазарът е влязъл в кризата с буфер от 8,2 милиарда барела складирани запаси, а очакваното разширение на глобалното предлагане с около 8 милиона барела дневно до 2027 г. означава, че излишък, а не недостиг, остава по-вероятният риск в средносрочен план.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

S&P 500 вече не разчита само на AI гигантите, твърдят от Goldman Sachs

AI пазарът: защо хардуерът печели, а SaaS компаниите губят стойност

Катализаторът зад разцеплението в технологичния сектор беше пускането на напреднали автономни инструменти за програмиране и корпоративни агенти, най-вече Claude Code и Cowork на Anthropic. За разлика от предишното поколение софтуер, който само подпомага служителите при изпълнение на задачи, новите инструменти изпълняват цели работни процеси самостоятелно – от анализ на код до вземане на решения в рамките на зададена задача. Именно тази способност застраши традиционния модел на абонаментен софтуер като услуга, тъй като компаниите вече не се нуждаят от толкова много отделни платени лицензи, за да покрият една и съща работа. Резултатът се вижда директно в цифрите: акциите на американски компании за корпоративен софтуер поевтиняха с 24% в периода между ноември 2025 г. и средата на 2026 г.

Обяснението защо точно хардуерът, а не софтуерът, печели от този цикъл, се крие в самата архитектура на новите AI системи. Агентните модели обработват задачи като анализират, планират и коригират стъпка по стъпка, вместо да генерират еднократен отговор. Това означава, че консумират между 100 и 1000 пъти повече изчислителна мощност спрямо по-ранните разговорни модели. Търсенето расте заради обема на обработваните операции, а не просто заради броя потребители, и точно затова печелят компаниите, произвеждащи чипове, енергийна инфраструктура и охладителни системи, а не софтуерният слой отгоре.

Електрическите мрежи като новото тясно място

По данни на Gartner, потреблението на електроенергия от центрове за данни в световен мащаб ще нарасне с 26% през 2026 г. и ще достигне 565 тераватчаса, като AI-оптимизираните сървъри ще формират 31% от този обем. Morgan Stanley оценява, че големите технологични компании са ангажирали над $1 трилион капиталови разходи за периода 2025-2026 г., финансирани предимно с корпоративен паричен поток и заеми.

Мащабът на това строителство обяснява защо търсенето на определени суровини – мед, литий, титан, както и на охладителни и водни технологии – расте паралелно с търсенето на AI акции. Рискът от другата страна е реален: ако хиперскейлърите не успеят да реализират достатъчна възвращаемост от тези инвестиции, темпото на изграждане на инфраструктура може да се забави рязко, оставяйки вече изградени мощности недоизползвани.

Препоръки на BNP Paribas за позициониране на портфейлите

• Структурирани продукти с вградена защита от загуби
• Валутно хеджирани фондове и борсово търгувани фондове, обвързани с американски акции
• Ребалансиране далеч от технологичните гиганти компании в САЩ, към малки и средни компании
• Позициониране в региони, които в момента се пренебрегват от инвеститорите, включително Азия
• Дефанзивни фондове с ниска волатилност
• Хедж фондове, фокусирани върху капиталовите пазари, и алтернативни UCITS структури
• Стокови и други реални активи като буфер срещу геополитически шокове

Инфраструктурата се превръща в самостоятелен клас активи

Нивата на държавен дълг ограничават способността на правителствата да финансират мащабни инфраструктурни проекти самостоятелно, което отваря вратата за частен капитал. Институционалните и частните инвеститори пренасочват средства от традиционни инструменти с фиксирана доходност, които губят реална стойност след инфлацията, към борсово търгувани инфраструктурни фондове и полуликвидни частни фондове.

Мнението сред водещите анализаторски отдели остава разделено по въпроса дали физическите ограничения ще прекъснат икономическия цикъл, или просто ще го преоформят. Deutsche Bank и BNP Paribas Asset Management запазват конструктивна позиция за втората половина на годината, като посочват устойчив глобален растеж и облекчаване на паричната политика от централните банки като подкрепа за цикличните активи. Песимистично настроените стратези предупреждават, че при по-дълбоко от очакваното забавяне на американската икономика корпоративните печалби биха могли да изостанат осезаемо от текущите завишени оценки, а инфраструктурните активи, чувствителни към инфлация и лихвени проценти, биха понесли натиск при евентуален обрат в цикъла на понижения на Федералния резерв.