Облигационният пазар в САЩ през 2026: Дългът е проблемът, не войната

Според Джонатан Хил от Barclays, войната вдигна цените на енергията и разтревожи инвеститорите, но реалните лихви – тоест номиналната доходност минус инфлацията – движат дългосрочните разходи по заемите много повече от всеки геополитически шок.

Въпреки активните военни действия на Близкия изток, 10-годишните американски инфлационни очаквания (т.нар. breakevens) са с 50 базисни точки под пика от 2022 г., а прогнозният показател за дългосрочна инфлация за период 5 години напред е фиксиран около 2.2%. Пазарът не очаква инфлационен скок – просто смята, че лихвите ще останат високи по причини, несвързани с войната.

Дългът е основният проблем

Американското правителство емитира дълг в обем, при който за да намери купувачи, трябва да предложи висока доходност. Според анализ на Financial Times, допълнителните лихвени разходи за федералния бюджет тази година са около $8 млрд. – число, което се очаква да надхвърли $30 млрд. до 2027 г. Механизмът е прост: повече дълг изисква по-висока доходност, за да привлече купувачи, а по-високата доходност увеличава разходите, което налага още повече емисии.

Доходността на 10-годишните американски държавни ценни книжа вече е на 4.58%, а 30-годишните достигнаха нива, невиждани от 2007 г. Джак Макинтайър от Brandywine Global предупреждава, че световните доходности ще продължат да растат, докато „нещо не се счупи“. При приближаване до 5% по 10-годишните американски книжа натискът за разпродажба на акции се засилва значително – и пазарът вече е на 4.58%.

Европа: проблемът, който остава след войната

Ако американският проблем е фискален, европейският е енергиен – и по-труден за решаване. Закриването на Ормузкия проток и спирането на катарски LNG доставки вдигнаха холандските TTF газови котировки до над €60/MWh – двойно спрямо нивата отпреди конфликта. Европейската централна банка отложи планираните намаления на лихвите, а възстановяването на енергийната инфраструктура ще отнеме години независимо от това как приключи конфликтът – нови LNG терминали не се изграждат за месеци, а договорните задължения, поети по време на кризата, остават в сила. ООН вече ревизира прогнозата си за глобален икономически растеж до 2.5% за 2026 г., надолу от 2.7%, като едновременно вдига оценката за глобална инфлация до 3.9%.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

Медта се насочва към $14,000 – какво движи цената

Кой плаща цената

Последствията не са само абстрактни пазарни движения. Силният долар – пряка последица от привлекателната доходност на американските книжа – натиска държавите с дълг, деноминиран в американска валута. Японската йена и еврото са под постоянен натиск, а централните банки изгарят резерви, за да защитят валутите си.

Компаниите, които оцеляха последното десетилетие единствено благодарение на евтиното рефинансиране, сега не могат да покриват лихвените си разходи при сегашните нива. S&P и Moody’s следят корпоративните нива на неизпълнение, които исторически изостават с 12-18 месеца след пик в доходността – което означава, че най-тежките фалити може още да не са дошли. Успоредно с това банките с дълги позиции в облигации седят върху нереализирани загуби, докато вложителите изтеглят средства към по-доходоносни инструменти.

Пазарите на търговски имоти са в особено уязвима позиция. Краткосрочните кредити за офис площи и търговски центрове, взети при нулеви лихви, сега се рефинансират по несравнимо по-скъпи условия, а слабото търсене на офиси след пандемията допълнително свива оценките на имотите.

Без намаление на лихвите до края на годината

Пазарните участници вече не залагат на намаление на лихвите до края на 2026 г. – напротив, при определени сценарии се залага на повишение. Още преди войната в Иран Charles Schwab прогнозира, че структурните дефицити и устойчивата инфлация ще държат доходността на 10-годишните книжа трайно над 4%, като препоръчват инвеститорите да се насочат към средносрочни падежи пред дългосрочни.

Хил предупреждава и за TIPS – облигациите, защитени срещу инфлация, които много инвеститори държат като застраховка. Проблемът е, че ако инфлацията расте едновременно с реалните лихви, цената на тези книжа пада по същия начин като всички останали – защитата срещу инфлация не компенсира загубата от лихвения риск.