Ерата на пълната анонимност за крипто инвеститорите в България официално отива към своя край.
Обобщение
- НАП ще получава годишни данни за криптосделките.
- Централизираните борси споделят данни, децентрализираните остават скрити.
- Промяната идва с новите европейски директиви.
Народното събрание прие на първо четене ключови промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), които дават на Националната агенция за приходите (НАП) достъп до детайлна информация за сделките с криптовалути на българските граждани. Можете да проследите пълния текст на законопроекта и официалното гласуване в Сайта на Народното събрание.
Законопроектът, внесен от Министерския съвет, беше гласуван със 136 гласа „за“, 4 „против“ и 10 „въздържал се“, което бележи сериозна крачка към пълното интегриране на цифровите активи в общоевропейските данъчни рамки.
Какво точно предвиждат промените в ДОПК?
С приемането на законопроекта на първо четене България въвежда в националното си законодателство европейските разпоредби, известни като рамката DAC8 (Директивата за административно сътрудничество в областта на данъчното облагане).
Основната цел е да се пресече възможността за укриване на данъци през цифрови активи. Данъчната администрация в България и партньорските държави от Европейския съюз ще си разменят автоматично информация за лицата, които търгуват и инвестират в криптоактиви.
Каква информация ще получава НАП от крипто борсите?
Според текстовете в законопроекта, доставчиците на услуги за криптоактиви ще бъдат задължени да докладват стандартизирани данни. Информацията ще се подава веднъж годишно по електронен път – в срок до 30 юни за предходната календарна година.
НАП ще получава достъп до:
- Идентификационни данни на потребителите: Имена, адрес и данъчен номер / ЕГН.
- Финансови обобщения: Обща брутна сума от получени средства, брой и обща стойност на осъществените продажби, заменени активи.
- Баланси: Налични баланси по сметките в края на съответния отчетен период.
Централизирани срещу децентрализирани платформи: Къде е разликата?
Обхватът на новите правила засяга различно различните типове платформи за търговия:
Централизирани борси (CEX) с KYC (Binance, Kraken, Coinbase и др.):
Тези институции събират пълна самоличност на своите потребители и попадат директно под ударите на новите регулации. В контекста на европейския регламент MiCA (Markets in Crypto-Assets), който вече изисква от криптоборсите да притежават официален лиценц за дейност в ЕС, споделянето на данни с държавните администрации като НАП се превръща в стандартен бизнес модел, а не в изключение.
Портфейли за самостоятелно попечителство (Self-custody) и децентрализирани борси:
При децентрализираните борси (DEX) и протоколите за търговия без попечителство (non-custodial), потребителят търгува директно от собствения си блокчейн портфейл (като MetaMask или хардуерен портфейл) чрез смарт контракти, без да преминава през задължителна идентификация (KYC) при регистрация. Самите DEX платформи и протоколи като Hyperliquid обикновено нямат централизирано юридическо лице с офис или регистър, който да събира клиентски данни и да ги подава към държавни администрации по стандартен ред.
Въпреки това, анонимността тук е само на ниво блокчейн мрежа. Всеки трансфер от децентрализиран портфейл или DEX към централизирана борса с цел изход към традиционна валута (фиат), както и всяка директна банкова транзакция от/към крипто ramp услуги, остава видима и подлежи на последващ анализ от данъчните органи при ревизия.
Какво означава това за българските инвеститори?
Новината не променя самите данъчни ставки, а механизъм за контрол. В България доходите на физическите лица от продажба на криптовалута подлежат на облагане с 10% данък върху доходите (ЗДДФЛ), при условие че сделките не се третират като търговска дейност по занятие.
Досега голяма част от пазара разчиташе на усещането за анонимност. С новия автоматичен обмен на данни, несъответствията между недекларирани приходи и реалните парични потоци към банкови сметки ще бъдат засичани много по-лесно от алгоритмите на НАП.
Какви са следващите стъпки?
Тъй като законопроектът е приет само на първо четене, предстои разглеждането му в ресорните комисии и гласуване на второ четене в пленарна зала. Депутатите вече съкратиха сроковете за предложения между двете четения, което показва бърз политически стремеж към затваряне на вратичките за недекларирани криптодоходи.
Информацията, публикувана в TradeNews, има единствено информационен характер и не представлява финансов, инвестиционен, правен или какъвто и да е друг професионален съвет. Пазарите на акции, криптовалути, форекс и дигитални активи са силно волатилни и миналото представяне не е гаранция за бъдещи резултати. Читателите следва самостоятелно да правят собствено проучване и, при необходимост, да се консултират с лицензирани финансови или други професионални консултанти. TradeNews не носи отговорност за каквито и да е загуби или щети, произтичащи от използването на публикуваната информация.
