Нови данни от САЩ засилват натиска върху Фед за по-ниски лихви

Работодателите са създали едва 29 000 работни места извън земеделието, докато безработицата се е повишила до 4.2%. Още по-важно за Федералния резерв е, че ръстът на заплатите също губи инерция, което отслабва един от основните източници на вътрешен инфлационен натиск.

Данните на Бюрото по трудова статистика (BLS) са първият ясен тест за пазара на труда след септемврийското заседание на Фед и показват икономика, която все още създава работни места, но с много по-слаба скорост.

Слабият основен показател е само част от историята

На пръв поглед най-важното число е 29 000. То е приблизително една трета от очакваното от пазара и представлява рязко забавяне спрямо ревизираните 133 000 за август.

Но ревизиите правят картината още по-слаба. Данните за предходните два месеца са коригирани общо надолу с 60 000 работни места. Това има значение, защото данните за заетостта (payrolls) са месечна оценка и първоначалното число често се променя с постъпването на повече информация от работодателите.

BLS пояснява, че ревизиите отразяват допълнителни отчети и преизчисляване на сезонните фактори.

Следователно, сигналът не е просто „слаб септември“. Новата информация разкрива, че и предходната траектория на наемането е била по-слаба, отколкото инвеститорите са смятали.

Частният сектор също натиска спирачките

Частните работодатели са добавили 46 000 позиции при очаквани 85 000. Това е изключително важно, тъй като общото число е повлияно и от спад от 17 000 работни места в държавния сектор.

Производството също не предлага особен компенсиращ импулс. Секторът е добавил 9 000 работни места при прогноза за 10 000.

Така докладът трудно може да бъде обяснен единствено със съкращенията в публичния сектор. Слабостта вече се вижда и в наемането на частната сфера, което е по-пряко свързано с решенията на бизнеса за бъдещото търсене и разширяване.

Това е рязка промяна спрямо първоначалните данни за август, когато се отчитаха 162 000 нови работни места и 4.1% безработица (впоследствие коригирани на 133 000).

Заплатите дават може би най-важния сигнал за Фед

Средното почасово възнаграждение е нараснало само с 0.1% спрямо август при очаквани 0.3%. Годишният ръст се забавя до 3.0% от 3.1%, също под прогнозата за 3.2%.

Това е важната връзка между пазара на труда и инфлацията. По-слабият ръст на заплатите означава по-малък натиск върху разходите на компаниите и по-малък риск те да бъдат принудени да компенсират по-високите разходи за труд чрез цените. В същото време по-бавният ръст на доходите може постепенно да ограничи потребителското търсене.

С други думи, данните са дезинфлационни от гледна точка на труда, но едновременно носят по-слаб сигнал за вътрешното търсене.

Безработицата се покачва, но има важна подробност

Безработицата достига 4.2%, над очакваните 4.1%. Изолирано, това би изглеждало като още един директен знак за отслабване.

Участието в работната сила обаче се увеличава от 61.6% на 61.8%.

Това е съществен детайл. Когато повече хора започнат активно да търсят работа, те отново влизат в работната сила и могат временно да повишат измерената безработица, ако не намерят заетост веднага.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

Инфлацията в Европа скача над очакванията: ЕЦБ пред труден избор

Затова движението до 4.2% не трябва да се интерпретира само като вълна от съкращения. Част от него отразява по-голямо предлагане на труд.

Широкият показател „U6“ дори се понижава до 7.6% от 7.7%. Той включва не само официално безработните, но и хората работещи на непълен работен ден по икономически причини.

Има и един малък положителен сигнал

Средната работна седмица остава 34.4 часа, малко над очакваните 34.3 часа.

Това не отменя слабостта в наемането, но е полезен детайл. Компаниите понякога първо намаляват часовете на съществуващите служители, преди да преминат към по-мащабни съкращения.

Фактът, че часовете засега не се свиват, означава, че докладът показва по-скоро замръзване на новото наемане, отколкото внезапен срив на търсенето на работна ръка.

Какво всъщност ни казват данните за икономиката?

Тук е най-важната разлика: това не е автоматично сигнал за рецесия, но е ярък сигнал за загуба на инерция.

Компаниите наемат много по-предпазливо. Ръстът на заплатите се охлажда. Безработицата леко се повишава. Предходните данни се оказват по-слаби след ревизиите. В същото време работните часове се задържат, участието в работната сила расте, а широката безработица не се влошава.

Тоест, икономиката изглежда по-близо до сценарий на охлаждане на търсенето на труд, отколкото до внезапен срив в заетостта.

Има и статистическа причина да не се надценява едно месечно число: BLS посочва, че при проучването на работодателите (payroll survey) е необходима промяна от около 122 000 работни места, за да бъде месечното движение статистически значимо при стандартен 90% доверителен интервал. Затова тенденцията за няколко месеца и последващите ревизии са по-информативни от едно самостоятелно число.

Фед получава по-сложен аргумент

Прогнозите на Федералния резерв предпоставяха задържане на безработицата около 4.1%, докато целта за инфлацията остава 2.0%. Днешните данни за труда вече разкриха картина по-слаба спрямо очакванията от предходните седмици.

Затова докладът увеличава тежестта на аргументите за по-мека парична политика, но сам по себе си не определя следващото решение. Фед трябва да прецени охлаждането на труда спрямо инфлационните рискове.

И точно тук е големият извод от септемврийските данни: проблемът вече не е само дали инфлацията ще позволи на Фед да понижи лихвите. Все по-важният въпрос е дали пазарът на труда може да понесе високите лихви достатъчно дълго, без постепенното охлаждане да се превърне в проблем.