Най-голямата енергийна сделка на 2026 г. засяга и България – ще плащаме ли повече за ток?

Сделката е на стойност $33.4 милиарда, включително поетите дългове, и ще превърне AES в изцяло частна компания. Освен GIP, в консорциума участват шведският фонд EQT Infrastructure, калифорнийският пенсионен фонд (CalPERS) и Катарският инвестиционен орган (QIA).

Пазарната реакция беше красноречива – акциите на AES паднаха с над 17% веднага след обявяването. Причината е проста: предложената цена от $15 на акция беше под пазарната стойност от $17.28 в петък преди сделката. Въпреки това ръководството на компанията настоява, че без тази транзакция AES щеше да се изправи пред намаляване на дивидентите или разводняване на акциите, за да финансира растежа си след 2027 г.

Защо точно сега

Зад сделката стои логика, която надхвърля чисто финансовите изчисления. Търсенето на електроенергия от центрове за данни и изкуствен интелект расте с темпове, които мрежите трудно поддържат.

BlackRock залага, че активите за производство на базова мощност – особено тези, способни да работят денонощно – ще поскъпнат значително през следващото десетилетие.

AES вече е най-големият корпоративен доставчик на възобновяема енергия за компании като Google и Microsoft, което го прави особено привлекателен актив в тази конюнктура.

Какво се случва с България

Тъй като AES е собственик на ТЕЦ „AES Гълъбово“ (690 MW) и вятърния парк „Свети Никола“, сделката има конкретно измерение за българската енергетика. Гълъбово е най-модерната въглищна централа в страната и осигурява между 5 и 9% от общото потребление – стойност, която не е за пренебрегване при пикови натоварвания.

Критичната дата е май 2026 г., когато изтича дългосрочният договор за изкупуване на електроенергия с НЕК. След тази дата централата трябва да се справя сама на свободния пазар – без гарантирани цени, без буфер срещу пазарна волатилност.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

Топ 5 легендарни сделки на стоковите пазари, които промениха историята

Планираната трансформация

AES България е заложила два паралелни сценария. Единият блок се предвижда да бъде преустроен в съоръжение за топлинно съхранение с разтопена сол — т.нар. „батерия Карно“. Технологията поглъща излишна енергия от възобновяеми източници, съхранява я като топлина и я връща обратно в мрежата чрез съществуващата парна турбина.

Прогнозираният капацитет е около 1.73 GWh – достатъчно за около пет часа работа при максимална мощност.

Вторият блок се разглежда за модернизация с алтернативни горива – преработени отпадъци (SRF) и биомаса. В по-дългосрочен план се проучва и частично преминаване към природен газ или водородни смеси.

За финансиране на прехода компанията разчита на европейски инструменти – Фонда за модернизация, Фонда за иновации и Фонда за справедлив преход.

Рисковете не са малки

Предупредителният пример е пред очите на всички. ТЕЦ „Марица Изток 3″ на КонтурГлобал временно спря работа след изтичане на собствения си договор – точно заради невъзможността да се конкурира с евтината енергия от ВЕИ и ядрени централи без гарантирани изкупни цени. Ако Гълъбово тръгне по същия път преди трансформацията да е завършена, България може да загуби значителна производствена мощност в момент, когато търсенето е високо.

От друга страна, отпадането на старите дългосрочни договори с НЕК – сключени при условия, далеч по-изгодни за американските инвеститори, отколкото за държавата – ще облекчи финансовото натоварване върху системата и в крайна сметка върху крайния потребител.

Влизането на BlackRock в българската енергетика е сигнал с тежест, надхвърляща конкретния актив. Най-големият мениджър на активи в света не прави такива залози без дългосрочна логика. Дали тя ще работи в интерес и на страната домакин – това предстои да се види.