Кристалина Георгиева: Конфликтът в Иран ще остави трайни белези върху световната икономика

Кристалина Георгиева, директорът на МВФ, предупреди тази седмица, че продължаващият конфликт в Иран не е временен трус, от който икономиките ще се отърсят сами. Щетите се очаква да бъдат дълготрайни, а числата зад това предупрежденеи изглеждат притеснителни.

Прогнозата, която никой не искаше

За пръв път от дълго време насам фондът имаше причина да вдигне прогнозата си за растеж през 2026 г. Вместо това следващата седмица ще я свали под 3.3%. Георгиева призна пред CNBC с видимо разочарование, че без тази криза фондът щеше за пръв път да подобри очакванията си.

Енергетиката и храната: двете уязвими точки

Икономическите щети се усещат на две места едновременно: енергийния и хранителния пазар.

Конфликтът вече е засегнал около 13% от дневното световно предлагане на петрол и е намалил доставките на втечнен природен газ с една пета. За страните, които внасят енергия – а много от тях са развиващи се икономики без финансови буфери – това се усеща веднага: по-скъпо отопление, по-скъп транспорт и по-тежки сметки за домакинствата.

Рас Лафан:

Най-красноречивият пример за мащаба на щетите е катарският комплекс Рас Лафан – най-голямото съоръжение за втечнен природен газ в Персийския залив, което произвежда 93% от целия газ в региона. От 2 март комплексът е практически спрян и според оценките може да му трябват между три и пет години, за да възстанови пълния си капацитет. Около 80% от производството на съоръжението отиваше за Азиатско-тихоокеанския регион – място, което сега изпитва сериозен енергиен недостиг.

Баб ел Мандеб:

Корабоплаването през протока Баб ел Мандеб в Червено море така и не се е възстановило напълно от сривовете там преди години – трафикът остава на около половината от нивото от 2023 г. Това е предупреждение за какво може да очакваме и от Ормузкия проток – щетите от подобни прекъсвания не изчезват бързо.

Положението с храните може да се окаже още по-сериозно. Земеделското производство в засегнатите от конфликта региони се очаква да спадне с около 3% само през първата година, като спадът може да продължи и след това. МВФ изчислява, че поне 45 милиона души са застрашени от недостиг на храна – цифра, която звучи особено зле на фона на свиващите се международни хуманитарни бюджети.

Най-уязвими, както винаги, са нискодоходните страни. Те внасят повече, имат по-малко резерви и разполагат с по-малко инструменти, когато световните цени скочат рязко.

Капанът на инфлацията

По-дълбокото притеснение на Георгиева не е само прекият удар върху растежа, а това какво се случва, ако цените на енергията и храните останат високи достатъчно дълго, за да променят очакванията. Когато домакинствата и бизнесът започнат да смятат, че инфлацията е трайно висока, централните банки нямат друг избор, освен да вдигнат лихвите. Това ограничава кредитирането, спира инвестициите и задейства верижна реакция, която може да потиска растежа с години.

Тя посочи и нарушенията в доставките на торове, а също и на хелий – суровина, без която не може нито медицинската диагностика, нито производството на полупроводници. Последиците от подобни прекъсвания рядко излизат на първа страница, но тихо се разпростират в цели индустрии.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

Как войната в Близкия изток ще се отрази на българските домакинства

Въпросът за Ормузкият проток

Голяма част от несигурността се върти около едно-единствено място: Ормузкият проток. Търговското корабоплаване там е на практика спряно, въпреки че текат разговори за примирие. Докато транзитът не се нормализира, енергийните пазари ще останат нестабилни и прогнозите ще продължат да се влошават.

МВФ се готви да отдели между 20 и 50 милиарда долара спешна финансова подкрепа за засегнатите страни. Долната граница важи, ако примирието се задържи. Горната – ако не се задържи.

Какво трябва и какво не трябва да правят правителствата

Георгиева не само предупреди, но и даде конкретни насоки. Похвали правителствата, които са реагирали бързо за намаляване на енергопотреблението чрез практични мерки: разширяване на градския транспорт, насърчаване на работата от вкъщи, преструктуриране на вътрешното енергийно потребление. Тези мерки дават ценно време, без да засилват инфлацията.

Тя е категорична по един въпрос обаче. Забрани за износ, ценови контрол и всякакви политики от типа „спасява се, който може“ са, по нейните думи, равносилни на подливане на масло в огъня. Точно когато е нужна международна координация, разцеплението би удвоило щетите.

Накратко

Предупрежденията на Георгиева очертават нещо по-тревожно от поредната лоша прогноза: те показват, че световната икономическа система е по-крехка, отколкото изглеждаше преди кризата. Веригите на доставки, смятани за диверсифицирани, не са били такива. Зависимостта от внос на енергия се оказа много по-опасна, отколкото изглеждаше.
А резервите за поемане на нови удари са изтощени след години на възстановяване от пандемията и борба с инфлацията.

МВФ е преживял много кризи. Това, което прави тази различна, е думата, която Георгиева повтаря: трайни белези. Не временен спад. Не преходно сътресение. Белег, който остава.

Дали ще е плитък или дълбок, ще зависи до голяма степен от решенията, взети през следващите седмици – в зоните на конфликт, в централните банки и в кабинетите на финансовите министри, опитващи се да управляват икономика, която стана много по-трудна за контролиране.

Въпреки всичко има и една добра новина – Георгиева спомена, че дългосрочните инфлационни очаквания засега не са се променили. Неизбежно ще има затруднения. Но с правилната реакция на правителствата рисковете може да бъдат минимизирани. Трусовете в краткосрочен план ще отшумят с времето и с градивна политика в Европа и по света вероятно ще се върнем към нивата преди войната – дори да не е веднага.