MiCA в Европа и България: Нова рамка, нови бариери

В интервю за Cointelegraph, главният изпълнителен директор на OKX Europe, Ералд Гус, коментира какво реално изграждат традиционните финанси, защо Регламентът относно пазарите на криптоактиви (MiCA) едновременно отваря врати и създава бариери и какво означава това за следващото поколение крипто предприемачи.

Банките постепенно преструктурират инфраструктурата си около блокчейн технологии, без да вдигат много шум. Според него именно това е тихата, но съществена промяна в традиционните финанси, която остава отчасти незабелязана, защото не се отразява директно в цените на криптовалутите.

Гус го формулира ясно: най-голямата грешка на традиционните финанси е, че разглеждат крипто като още един клас активи. То не е просто актив, това е инфраструктура. Институциите, които разбират тази разлика, вече действат и се насочват към стабилни монети за глобални разплащания, към токенизация на реални активи и блокчейн решения за трансгранични преводи.

Тези, които все още спорят дали Биткойн е средство за съхранение на стойност, на практика вече изостават.

Промяната в гледната точка има по-голямо значение, отколкото изглежда. Когато банка започне да използва блокчейн за сетълмент, тя не прави спекулативен залог, а взема оперативно решение. Това е различен тип приемане – много по-устойчив във времето. Ценовите цикли идват и си отиват. Инфраструктурните решения остават.

Регулацията, която промени правилата

Най-ясният катализатор за този институционален завой в Европа е MiCA – рамката за криптоактиви, която влезе изцяло в сила на 1 януари 2025 г. Преди нея големите институции стояха настрана. Регулаторната неяснота беше твърде рискова за отделите по съответствие и управителните съвети. MiCA даде нужната легитимност и ефектът се усети бързо – институционалният интерес се засили, а потребители, които доскоро отхвърляха крипто като „поредната схема“, започнаха да преразглеждат позицията си.

Но ситуацията има и друга страна. В момента в регистъра на Европейския орган за ценни книжа и пазари (ESMA) има около 140 компании с някаква форма на MiCA лиценз, като едва 14 притежават пълен лиценз за борса. Причината не е липса на интерес, а сложността на изискванията.

За да оперираш като пълноценна борса в Европа, само MiCA лиценз не е достатъчен. Необходим е лиценз за разплащания или EMI за работа със стабилни монети. Изисква се лиценз по MiFID за деривати. Към това се добавят GDPR, DORA и различни национални данъчни режими. Дори за добре финансирани глобални компании това остава сериозно предизвикателство. За стартъпите – почти непреодолима бариера.

Какво се случва на практика

Регулацията, създадена да направи пазара по-достъпен, на практика го концентрира около големи международни играчи, които могат да поемат нужните разходи. По-малките компании търсят изход от ситуацията или чрез придобиване, или чрез изтегляне от пазара. Обяснено по-просто: доверието се увеличи, но цената за участие също.

Съветът на Гус към новите предприемачи е прагматичен: първо юридическа проверка на идеята, след това използване на т.нар sandbox програми и DLT инициативи, които вече съществуват в някои европейски държави.

Тези механизми позволяват на нови проекти да тестват продукти в реална среда под регулаторен контрол и с облекчени изисквания. Вместо пълен лиценз от самото начало, компаниите могат да започнат с ограничен обхват и ясно дефиниран риск.

DLT пилотният режим е насочен към по-различен етап – той дава възможност за експерименти с токенизирани финансови инструменти и блокчейн сетълмент на пазарно ниво, в рамки, които временно излизат извън стандартните правила.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

Южна Корея въвежда блокчейн в държавните разходи: Защо България трябва да последва

Какво означава това за България

На ниво Европа картината е ясна. В България обаче ефектът ще е по-различен, защото страната е част от Европейския съюз, но криптоекосистемата ѝ все още е в процес на развитие и тепърва ще се адаптира към новите изисквания. Това означава по-висок административен и правен натиск за компаниите, но и по-ясни правила, които в дългосрочен план могат да направят средата по-предвидима.

Легитимност с реална правна основа

Българските инвеститори и компании, които работят чрез платформи с MiCA лиценз, вече имат защита, каквато преди липсваше – ясни правила за попечителство, изисквания за прозрачност и механизми при проблеми с борси. За масовия потребител това е реална промяна.

Пазарът на труда се разширява

Директно потвърждение за нарастващото търсене на кадри заради MiCA вече се вижда на местно ниво. Обявите за работа в София, публикувани от компании като Nexo, ясно показват промяната.

София е логичен избор, тъй като към началото на 2025 г. в столицата се намираха 86% от стартъпите в България, което я прави най-подходящото място за привличане на такива дейности.

Натискът идва и от регулатора – Комисията за финансов надзор поставя конкретни изисквания за обемна документация и квалифицирани екипи по лицензиране до средата на 2026 г., което на практика принуждава компаниите да изграждат такива екипи още сега.

Паралелно с това правните анализи на пазара очертават нов стандарт – според експерти, включително от G&P Law, изискванията за т.нар. „fit-and-proper“ тестове и вътрешни политики създават нужда от нов тип специалисти с локална експертиза.

Първите лицензирани участници също вече са факт – издаването на MiCA лиценз на Аларик Секюритис показва, че процесът е започнал на практика и нуждата от подготвени кадри вече не е бъдещ сценарий, а текуща реалност.

Проблемът със стабилните монети

Най-осезаемото напрежение за българските потребители се намира около стабилните монети. MiCA налага строги ограничения върху такива, които не са издадени от регулирани в ЕС институции. На практика това доведе до ограничения за Tether (USDT) – най-търгуваната стабилна монета в света.

Платформи като Coinbase и Kraken в Европа вече ограничиха или премахнаха USDT, тъй като Tether няма необходимия лиценз за електронни пари в ЕС. За много български трейдъри това е реален проблем – USDT беше основен инструмент за търговия и съхранение на стойност в долари без директен достъп до фиат.

Алтернативи като USD Coin (USDC), издаден от Circle, съществуват и отговарят на изискванията. Въпреки това при по-неопитните крипто потребители в България напрежението често е по-скоро подбудено от изградените навици и доверието към вече утвърдените решения.

Предприемачите срещат същите бариери

Българските компании, които искат да изграждат крипто продукти за европейския пазар, се сблъскват със същите пречки при лицензите. Sandbox инициативите са възможност, но България изостава спрямо държави като Нидерландия или Франция в изграждането на ясни DLT рамки. Това създава допълнителна несигурност за местните предприемачи.

В крайна сметка ефектът от MiCA за България изглежда положителен в дългосрочен план. Регулацията донесе легитимност, защита за инвеститорите и засилен интерес. Краткосрочната цена обаче – ограничения при стабилните монети, високи бариери за съответствие и концентрация на пазара – се усеща най-силно именно от малките участници и новите предприемачи.