Германският канцлер Фридрих Мерц започва да смекчава подкрепата си за военната кампания на САЩ и Израел срещу Иран, след като икономическите и геополитическите последици от конфликта започват да се усещат все по-силно в Европа.
Обобщение:
- Мерц първоначално подкрепи целите на Вашингтон във войната срещу Иран.
- Сега предупреждава за скок в енергийните разходи и риск от нова миграционна криза.
- Германското правителство се опасява, че конфликтът може да се превърне в „безкрайна война“ без изходна стратегия.
Икономическият натиск се засилва
По време на визита в Норвегия Мерц заяви, че войната поставя „сериозни въпроси за сигурността“ и вече оказва масивно влияние върху цените на енергията. Германия е най-голямата икономика в Европа и е силно зависима от индустриално производство. Подобен шок може да задълбочи и без това слабия икономически растеж.
Германски икономисти предупреждават, че покачването на енергийните цени може допълнително да натисне надолу германския производствен сектор. Секторът вече се бори със спад на поръчките и по-ниска конкурентоспособност.
Политически натиск и страх от „безкрайна война“
Мерц също така изрази опасения, че САЩ и Израел може да нямат ясна стратегия за край на конфликта. По думите му Германия „няма интерес от безкрайна война“ в Персийския залив.
Промяната в тона му идва на фона на нарастващ натиск от коалиционния му партньор – Социалдемократическата партия (SPD), както и от други европейски лидери, които вече критикуват ударите срещу Иран като нарушение на международното право.
Риск от нова бежанска криза
Германското правителство също се опасява, че ескалацията на конфликта може да предизвика нова миграционна вълна към Европа. Според проучване на Rockwool Foundation около 28% от иранците биха избрали Германия като основна дестинация, ако бъдат принудени да напуснат страната си.
Това би създало допълнителен политически натиск върху Мерц, който вече се опитва да ограничи възхода на крайнодясната партия Алтернатива за Германия (AfD).
Германия търси дипломатически изход
В отговор на нарастващите рискове Мерц заяви, че ще работи с партньорите от Г-7 и Израел за разработване на план за прекратяване на войната.
„Германия не е страна в тази война и не иска да стане такава“, заяви канцлерът, добавяйки, че основната цел на Берлин остава дипломатически край на конфликта.
Последици
Ескалацията на войната и нарастващото напрежение между САЩ, Иран и европейските съюзници вече започва да влияе върху глобалните пазари. Най-непосредственият риск е скок в цените на енергията. Конфликтът продължава да застрашава ключови маршрути за доставки като Персийския залив и Ормузкия проток.
По-високите цени на петрола и газа обикновено оказват натиск върху акциите, особено върху енергоемките индустрии в Европа, докато енергийният сектор и суровинните компании могат да се възползват от по-високите цени.
В същото време геополитическата несигурност обикновено насочва капиталите към защитни активи като злато, долара и държавните облигации. Ако конфликтът се разшири или продължи по-дълго от очакваното, инвеститорите могат да намалят експозицията си към рискови активи като акции и криптовалути, което би увеличило волатилността на пазарите.
Продължителна война също може да засили инфлационния натиск чрез по-високи енергийни разходи. Това допълнително усложнява политиката на централните банки и перспективите за глобалния икономически растеж.
Информацията, публикувана в TradeNews, има единствено информационен характер и не представлява финансов, инвестиционен, правен или какъвто и да е друг професионален съвет. Пазарите на акции, криптовалути, форекс и дигитални активи са силно волатилни и миналото представяне не е гаранция за бъдещи резултати. Читателите следва самостоятелно да правят собствено проучване и, при необходимост, да се консултират с лицензирани финансови или други професионални консултанти. TradeNews не носи отговорност за каквито и да е загуби или щети, произтичащи от използването на публикуваната информация.
