Медта се насочва към $14,000 – какво движи цената

Медта на Лондонската метална борса се търгуваше около $13 667 за тон тази седмица, с ръст от над 1%, но зад ценовия ръст стоят няколко едновременни проблема в производствената верига, чиито ефекти тепърва ще се усетят от производителите.

Конфликтът около Иран и практическото затваряне на Ормузкия проток отрязаха Близкия изток – който доставя между 40 и 50% от световния морски износ на сяра – от глобалния пазар. Самата сяра е предимно страничен продукт от нефтопреработването, и когато корабоплаването в пролива спре, суровината просто не стига до преработвателите. Оттам липсата на сярна киселина – химикал, без който значителна част от медодобива изобщо не може да се извърши.

Reuters и Goldman Sachs отбелязват, че около 17% от световното рафинирано производство на мед разчита на т.нар. SX-EW процес (излужване) – химическа обработка на медна руда, която изисква сярна киселина. Не е нишова технология: в Чили, например, по тази методология се добиват около 1.1 милиона тона мед годишно.

Китай спря, Чили плаща цената

До преди година Китай беше водещият износител на сярна киселина в света – закономерно следствие от факта, че страната изгради близо половината от световния капацитет за топене на мед и произвежда огромни количества от химикала като страничен продукт. Тази ситуация се промени рязко: за да защити собствения си земеделски сектор, тъй като сярната киселина е основна суровина за производството на фосфатни торове, Китай на практика прекрати износа. Според митнически данни, цитирани от Reuters, доставките на сярна киселина от Китай за Чили паднаха до нула – от над 150 000 тона на годишна база.

Чили внася около една трета от нуждите си от сярна киселина и прекъснатите китайски доставки вече се отразяват директно на производствените разходи. Goldman Sachs оценява, че при продължаващо блокиране на китайски износ до 200 000 тона чилийска мед може да не бъдат произведени – около 1% от глобалното предлагане. Местните цени на киселината вече са се удвоили, което директно натиска маржовете на компаниите, чийто добив зависи от излужването.

Проблемът не е само чилийски. В Демократична република Конго, голям производител на мед в Африка, компаниите разполагат с резерви от сярна киселина за около 2 до 3 месеца. Ако логистичните затруднения около Ормузкия проток продължат, Goldman Sachs проектира загуби от до 125 000 тона мед от операциите в страната. Допълнителен ефект е, че кобалтът – добиван като съпътстващ продукт от медодобива в региона и ключова суровина за батерии за електромобили – ще се окаже под същия натиск.

В същото време Codelco – държавната медодобивна компания на Чили и най-големият производител в света – търси $2 милиарда чрез интеграция на три мини в северната част на страната: Chuquicamata, Radomiro Tomic и Ministro Hales. Планът, представен пред борда на директорите, предвижда първите резултати от 2027 г. – споделени преработвателни мощности, общо оперативно планиране и евентуално единно управление на трите обекта. Компанията го прави в момент, в който производството стагнира, дългът расте, а разходите за сярна киселина са се удвоили.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

Япония влиза в нова ера на растеж и пазарен подем – Morgan Stanley

Кой печели и кой губи

Кризата с киселината не засяга всички производители еднакво. Компаниите, използващи традиционна пиропреработка с пещи, не консумират сярна киселина – те я произвеждат като страничен продукт. Freeport-McMoRan, най-голямото публично търгувано медодобивно дружество в света, попада основно в тази категория, с операции в Индонезия и САЩ, където концентратното производство е доминиращо. BHP, въпреки че има операции в Чили при мина Ескондида, разполага с достатъчен мащаб, за да осигури дългосрочни договори за доставки на киселина.

На другия полюс е Southern Copper, за чиито акции Goldman Sachs издаде изрично предупреждение за потенциален спад на приходите от около 20% при продължаване на конфликта, заради зависимостта на компанията от излужвателни процеси. Antofagasta, чиято дейност е концентрирана в Чили, е изправена пред двойния проблем на поскъпналата местна киселина и затворените китайски доставки.

Изненадващите победители са китайските медопреработватели. Въпреки спада на таксите за преработка на концентрат, те компенсират загубите чрез продажба на сярна киселина на вътрешния пазар, където цените са скочили с над 70% според данни на Mysteel – генерирайки около 4 000 до 5 000 юана чиста печалба на тон преработена мед. Zijin Mining е сред компаниите, които се възползват най-директно от това.

Trafigura и арбитражът преди митата

Trafigura – една от най-големите компании за търговия със суровини в света – нареди изтеглянето на над 51 000 тона мед от складове на LME – най-голямата подобна операция от 2013 г. насам. Над 30 000 тона се изтеглят от съоръжения в Ню Орлиънс и Балтимор, близо 20 000 тона – от азиатски складове основно в Тайван. С това около 30% от общите запаси на борсата бяха официално заделени за физическа доставка и извадени от свободната търговия.

Comex в Ню Йорк се търгува с премия спрямо LME, а американската администрация предстои да вземе решение за нови мита върху вноса на метали до края на юни. Медта в американски борсови складове все още не е преминала митнически контрол – което дава възможност тя да бъде доставена на американски купувачи при цени преди евентуалното облагане. Ако митата влязат в сила следващия месец, същата мед на вътрешния пазар поскъпва автоматично. Показателно е, че запасите на Comex вече са нараснали с над 550% от началото на американското разследване за национална сигурност в сектора.

Медта като индикатор за AI инфраструктура

Центровете за данни, захранващи AI инфраструктурата, консумират значителни количества мед за трансформатори, кабели за захранване и охладителни системи. Прогнозите сочат, че свързаното с изкуствен интелект потребление може да нарасне от около 1.1 милиона тона на около 2.5 милиона тона до 2040 г. Су Шенди от DH Fund Management, един от най-големите китайски хедж фондове, коментира пред Bloomberg, че настоящото рали до голяма степен е обвързано с AI търговията – и че по-нататъшни ценови ръстове вероятно ще изискват нов приток на инвеститорски интерес към технологичния сектор, успоредно с намаляващо производство на миньорите.

При всичко това Goldman Sachs засега поддържа прогнозата си за излишък на мед през 2026 г. Само че прогнозите са правени преди сярната киселина да стане геополитически проблем, преди Китай да спре износа си и преди Trafigura да извади 30% от борсовите запаси на LME за една нощ.