Мъж претендира за $285 млрд. в Биткойн чрез закон от 1958 г.

Мъж, представящ се под името Ноа Доу, твърди, че му принадлежат 3.79 милиона BTC, след като използва закон за изгубена собственост от 1958 г., USB устройство и серия от блокчейн съобщения. Аргументът му е необичаен и привлича внимание, но според експерти на практика не му дава достъп до нито една монета.

Как е изградена претенцията

Подходът е необичаен, но внимателно подготвен. Ноа Доу, който води делото заедно с две анонимни дружества от Уайоминг, чиито собственици също не са обявени пред съда, изгражда аргументите си повече от година.

Всичко започва през октомври 2024 г. с алгоритъм, създаден да открива самостоятелно съхранявани Биткойн портфейли, които не са били активни поне пет години, не са реализирали печалби въпреки огромното поскъпване на Биткойн и показват признаци, че достъпът до тях вероятно е изгубен, а не че собствениците просто чакат по-добър момент за продажба.

След това идва необичайната част. Между декември 2024 г. и април 2025 г. Доу предава три отделни USB устройства в 17-и район на полицията в Ню Йорк, регистрирайки ги като намерена собственост. На тях се съдържа списъкът с адресите на въпросните портфейли.

Полицията задържа устройствата за определен период, но никой не се появява, за да ги потърси. Няколко месеца по-късно те са върнати на Доу заедно с официална разписка.

Точно този документ се превръща в основата на цялата му стратегия. Според закона за изгубена собственост в щата Ню Йорк той вече може да твърди, че е изпълнил необходимите процедури като откривател на изоставено имущество.

През средата на 2025 г. следва нов ход. Доу изпраща минимални по размер трансакции към всеки от посочените адреси и използва полето OP_RETURN, което позволява кратко съобщение да бъде записано завинаги в блокчейна.

Целта на този ход е била потенциалните собственици да бъдат официално уведомени, че някой претендира за въпросните активи. Най-близкото сравнение е препоръчано писмо, оставено на нечия врата, което остава завинаги записано в блокчейна и не може да бъде изтрито.

Съобщенията насочват притежателите на портфейлите към уебсайт и им дават срок до 10 октомври 2025 г. да докажат собствеността си, като преместят средствата или предоставят документи.

Такъв отговор така и не идва.

Тогава Доу използва липсата на реакция като аргумент пред съда и иска да бъде признат за законен собственик на активите.

Правната основа на иска стъпва върху член 7-B от Закона за личната собственост на щата Ню Йорк – нормативен акт от 1958 г., създаден за случаи с физически изгубени вещи, като например забравено портмоне на улицата, бижу, оставено в такси или палто, забравено в ресторант.

Аргументът на Доу е, че същата логика може да се приложи и към криптографски адрес в децентрализирана мрежа, която не се контролира от никое правителство.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

УниКредит предупреди Европа за риск при крипто регулациите

Проблемите, които почти никой не оспорва

Основният проблем е очевиден – Ноа Доу не притежава нито един от частните ключове към въпросните портфейли.

Без частен ключ BTC токените не могат да бъде преместени. Дори съдът да го обяви за законен собственик, това няма да промени нищо в самия протокол на Биткойн.

Мрежата не проверява съдебни решения от Ню Йорк, преди да обработи трансакции. Протоколът не се интересува какво е постановил съдия в Манхатън. Монетите остават заключени зад математически механизми, които не могат да бъдат заобиколени с правни документи.

Дори да спечели делото, Доу ще получи съдебно решение, но няма да получи достъп до нито едно сатоши.

Вторият проблем е открит от ончейн анализатори, които са разгледали изпратените уведомления.

Съобщенията са изпратени до адреси от типа P2PKH – по-нов формат на Биткойн адресите. Голяма част от старите портфейли, включително тези от ерата на Сатоши Накамото и ранните копачи, използват по-стария формат P2PK.

Това означава, че уведомленията не достигат до адресите, в които реално се съхраняват въпросните BTC.

Според анализаторите голяма част от съобщенията са изпратени към празни версии на адресите, а не към тези, които държат реалните средства.

Бившият технически директор на Ripple Дейвид Шварц и други представители на индустрията посочват именно това като причината делото да няма практически ефект върху Биткойн, независимо какво решение ще вземе съдът.

Но това, че един иск е технически неизпълним, не означава автоматично, че е правно незначителен.