Макро реалността в САЩ: Курсът на Фед и цената на капитала

Инфлацията се охлажда, пазарът на труда губи скорост, а финансовите условия вече са значително по-строги извън фондовия пазар. За инвеститорите обаче това не означава автоматично връщане към ниските лихви от предходното десетилетие.

Последните данни подкрепят по-предпазлив подход от Фед. Американската икономика добави едва 29 000 работни места през септември, ръстът на заплатите се забави, а статистиките за предходните месеци бяха ревизирани надолу. Инфлационните данни също се оказаха по-благоприятни от очакваното.

Това променя въпроса пред пазарите. Вместо колко агресивно Фед трябва да продължи да затяга политиката, инвеститорите постепенно започват да оценяват дали изобщо са необходими още няколко увеличения.

Goldman Sachs вече промени прогнозата си за следващото и последно повишение от октомври за декември. При продължаващо охлаждане на инфлацията дори тази стъпка може да отпадне, което би оставило септемврийското увеличение от 25 базисни пункта като единственото в настоящия цикъл. Това е и основната теза, изложена в последния анализ на Goldman Sachs за перспективите пред американската икономика.

Един CPI може да промени сметката

Следващите данни за потребителските цени (CPI) ще бъдат ключов тест за тази промяна в очакванията. Ново умерено увеличение на цените би подсилило доказателствата, че инфлационният натиск отслабва, точно когато пазарът на труда също губи инерция. Подобна комбинация би дала на Фед повече основания да задържи през октомври и би увеличила съмненията дали изобщо ще бъде необходимо ново повишение до края на годината.

Септемврийският доклад за труда засилва аргументите за по-предпазлив Фед. Охлаждането на наемането намалява риска трудовият пазар да поддържа устойчив натиск върху цените и да принуди централната банка да затяга политиката по-агресивно.

Ако и инфлацията продължи да отслабва, фокусът на инвеститорите постепенно може да се измести от въпроса колко още ще повиши Фед към това колко дълго лихвите ще останат на ниво 3.75% – 4.00%.

Но дори пауза на централната банка не гарантира рязък спад на разходите по финансирането. Все по-голяма част от тях се определя извън непосредствения контрол на Фед, а рекордният обем дълг се превръща в ключова част от уравнението.

$40 трилиона дълг променят картината за САЩ

Дори Фед да приключи с повишенията, Вашингтон остава изправен пред друг източник на натиск върху дългосрочните лихви. Федералният дълг на САЩ вече достига $40.47 трилиона, което увеличава количеството държавни облигации, което пазарът трябва да поеме.

Това се случва на фона на рекордно натрупване на задължения в световен мащаб. Глобалният дълг надхвърли $365 трилиона през първата половина на 2026 г., или приблизително 311% от световния БВП. Този мащаб засилва конкуренцията за капитал на международните пазари точно когато САЩ трябва да финансират все по-голям обем държавен дълг.

Именно тук се появява важната разлика между лихвата на Фед и цената на дългосрочното финансиране в САЩ.

Централната банка може да реши, че икономиката не се нуждае от още няколко увеличения на основната лихва. Това обаче не означава, че доходността по 10- и 30-годишните държавни облигации трябва да се понижи със същата скорост.

Министерството на финансите продължава да пласира огромни количества дълг, за да финансира бюджетните нужди и да рефинансира падежиращи задължения. Колкото повече облигации трябва да поеме пазарът, толкова по-важна става цената, при която инвеститорите са готови да предоставят този капитал.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

Как пазарът на ЕС става инструмент за външна политика

Така пред пазарните участници постепенно се оформят две различни лихвени истории. Първата е какво ще направи Фед и определя най-вече краткосрочните облигации. Втората е колко ще струва финансирането на американското правителство при дълг над $40 трилиона и огромно предлагане на държавни книжа.

И точно втората може да задържи дългосрочните ценни книжа високи дори след като Фед спре да ги повишава.

Евентуална пауза на Фед вече не означава евтини пари

Разликата между краткосрочните и дългосрочните облигации може да се превърне в една от водещите теми за американските пазари през следващите месеци.

Ако инфлацията продължи да отслабва и Фед приключи цикъла по-рано от очакваното, натискът върху краткосрочните ценни книжа вероятно ще намалее. При по-дългите падежи обаче решенията на централната банка са само част от уравнението.

Бюджетните дефицити и необходимостта от финансиране на федерален дълг за над $40 трилиона означават голямо предлагане на облигации. Към него се добавя и нарастващото търсене на капитал от частния сектор. Американският нефинансов корпоративен дълг е достигнал около $24 трилиона, а технологичните компании и операторите на центрове за данни инвестират все по-големи средства в инфраструктура за изкуствен интелект.

Така държавата и корпоративният сектор търсят финансиране едновременно, което може да поддържа цената на дългосрочния капитал висока дори при по-мек Фед. Доходността по 10-годишните американски облигации вече достигна нива, невиждани от началото на века. За инвеститорите това означава, че евентуална пауза на Федералния резерв няма да се отрази еднакво на всички части на пазара.

Енергийният пазар остава основен риск за инфлацията

Енергията е факторът, който може бързо да промени благоприятната за Фед картина. Вътрешният ценови натиск в САЩ отслабва, но централната банка има ограничен контрол върху шокове, идващи от световните пазари на горива.

Рискът вече не идва само от Близкия изток. Конфликтът с Иран поддържа напрежението около доставките, докато украинските удари срещу руски рафинерии ограничават производството на горива. Половината от шестте най-големи руски производители на дизел намалиха или временно прекратиха работа през септември след атаки.

Ефектът достига и до американския пазар, където дизелът поскъпна до рекордните $6.53 за галон. Това е особено важно за инфлацията, тъй като горивото влиза директно в разходите за транспорт, земеделие, строителство и доставки.

Натискът доведе и до координирана намеса. Г-7 договори освобождаването на 100 милиона барела дизел, суров петрол и други петролни резерви чрез Международната агенция по енергетика през следващите четири месеца, с цел да ограничи краткосрочния ценови натиск.

Резервите обаче могат да купят време, без да решат проблема с рафиниращия капацитет. Затова деескалация в Близкия изток и по-малко прекъсвания на руското производство биха дали допълнително пространство на Фед, докато нови сътресения могат отново да засилят инфлационния натиск.

Така основният въпрос вече не е само дали Фед ще повиши лихвата през октомври или декември. САЩ могат да се окажат в среда, в която паричната политика спира да се затяга, но държавният дълг държи цената на капитала висока, а енергията остава постоянен риск за инфлацията.