Европейският омбудсман отправи остри критики към Европейската комисия заради начина, по който е обработила искане за достъп до текстово съобщение, изпратено от френския президент Еманюел Макрон до председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен във връзка със спорното търговско споразумение между Европейския съюз и страните от Меркосур.
Обобщение:
- Европейският омбудсман обвини ЕК в лошо администриране заради изтрито съобщение на Макрон.
- Съобщението е било свързано с опит за блокиране на търговската сделка ЕС-Меркосур.
- От Брюксел са отговорили на искането за достъп едва 15 месеца по-късно.
В публикувана препоръка омбудсманът Тереза Анжиньо твърди, че действията на Комисията представляват случай на „лошо администриране“. Тя посочва като мотив факта, че институцията не е успяла да съхрани съобщението и е забавила с повече от година отговора си на искането за достъп до документа.
Случаят е поредният епизод в продължаващия спор около прозрачността на комуникациите в най-високите етажи на европейската власт. Според разкритията, в началото на 2024 г. Еманюел Макрон е изпратил съобщение до Урсула фон дер Лайен. В него той е призовал за замразяване на преговорите по споразумението с Меркосур в момент, когато сделката е била близо до финализиране.
Търговският договор между Европейския съюз и държавите от южноамериканския блок – Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай – е сред най-мащабните икономически инициативи на Брюксел през последните десетилетия.
Споразумението обхваща пазар от близо 780 милиона души. Според оценките на Европейската комисия то може да допринася с над €4 милиарда годишни спестявания от мита за европейските износители.
Най-големите ползи се очакват за автомобилната индустрия, машиностроенето, фармацевтична индустрия и химическия сектор. В същото време именно земеделието остава основният препъни-камък, като Франция продължава да защитава своите фермери от потенциален наплив на по-евтини селскостопански продукти от Южна Америка.
Поради огромния икономически залог всякаква липса на прозрачност около процеса на вземане на решения се разглежда като източник на регулаторен риск за бизнеса. За компаниите, които планират дългосрочни инвестиции и вериги за доставки, предвидимостта на търговската политика е съществен фактор при разпределението на капитала.
Изчезващото съобщение
Разследването започна след журналистическа публикация през януари 2024 г., която разкрива съществуването на комуникацията между Макрон и Фон дер Лайен. Впоследствие журналистът Александър Фанта подава официално искане за достъп до съобщението.
Комисията признава, че текстът е съществувал, но заявява, че той вече не може да бъде предоставен. Причината е, че съобщението е било автоматично изтрито чрез функцията за изчезващи съобщения в приложението Signal.
Именно това обяснение предизвика сериозни критики от страна на омбудсмана. Според Анжиньо европейските институции трябва да гарантират, че текстови съобщения и комуникации чрез приложения за незабавни съобщения се съхраняват за разумен период от време. Това задължение се отнася за всяка кореспонденция, свързана с политиките, дейността или решенията на Комисията, независимо от използваната технология.
Още по-критична е констатацията, че не може категорично да се изключи възможността съобщението да е било изтрито след подаването на искането за достъп.
Случаят поставя и по-широки въпроси относно стандартите за отчетност в европейските институции. Брюксел изисква от публичните компании все по-детайлно разкриване на информация чрез регулации като Директивата за корпоративно отчитане на устойчивостта (CSRD). Въпреки това, според критиците, подобни институционални пропуски създават усещането за двойни стандарти в отчетността между публичния сектор и бизнеса.
За инвеститорите прозрачността не е просто административен въпрос, а важен компонент при оценката на политическия и регулаторния риск. Липсата на проследимост при комуникации, свързани с многомилиардни търговски решения, може да подкопае доверието в процеса на формиране на европейската политика.
Нов натиск върху прозрачността в Брюксел
Препоръката на омбудсмана идва на фона на засилващия се обществен и политически натиск върху Европейската комисия относно използването на неформални канали за комуникация.
През последните години текстовите съобщения на Фон дер Лайен се превърнаха в обект на множество спорове. Те включват както контактите ѝ с фармацевтични компании по време на пандемията, така и комуникацията ѝ с европейски лидери по чувствителни икономически и търговски въпроси.
Случаят с Меркосур отново поставя въпроса дали съобщенията, разменяни чрез приложения като Signal, WhatsApp или SMS, следва да бъдат третирани като официална институционална документация. Това повдига критична дискусия относно необходимостта от уеднаквяване на правилата за отчетност при дигиталната комуникация в институциите.
Омбудсманът подчертава, че формата на комуникацията не освобождава европейските институции от задълженията им по правилата за достъп до обществена информация. Според европейското законодателство гражданите имат законово право на достъп до документи, свързани с процеса на вземане на решения. Това право е валидно независимо дали информацията е изпратена по електронна поща или чрез официална кореспонденция. Същите изисквания за прозрачност се прилагат и за съобщения, изпратени през мобилни приложения.
Пазарни последици: Залогът на Меркосур
За финансовите пазари спорът около съобщението на Макрон е повече от институционален казус. Несигурността около споразумението с Меркосур влияе пряко върху очакванията за бъдещите вериги за доставки, достъпа до суровини и конкурентоспособността на европейските компании на глобалните пазари.
Забавянето или политическото блокиране на сделката може да ограничи достъпа на европейския бизнес до по-евтини суровини и селскостопански продукти. Същевременно това предоставя допълнителни стратегически възможности на конкуренти като Китай да разширят влиянието си в Латинска Америка. За инвеститорите това означава по-висока премия за риск около секторите, които биха били най-силно засегнати от евентуални промени в търговската политика.
Наблюдатели отбелязват, че макар препоръките на омбудсмана да не са правно обвързващи, те поставят началото на по-широка дискусия за дигитализацията на държавното управление. Тези препоръки акцентират върху необходимостта от строга отчетност на европейските институции. В епоха, в която публичните компании са подложени на безпрецедентни изисквания за прозрачност, обществен натиск върху Брюксел се засилва. Това вероятно ще доведе до дългосрочни реформи в начина, по който институциите прилагат стандарти към собствените си работни процеси.
За бизнеса и пазарните участници това е важно напомняне относно динамиката на вземане на решения. Политическата комуникация и институционалното управление могат да имат също толкова голямо значение за пазарите, колкото и самите икономически политики.
Информацията, публикувана в TradeNews, има единствено информационен характер и не представлява финансов, инвестиционен, правен или какъвто и да е друг професионален съвет. Пазарите на акции, криптовалути, форекс и дигитални активи са силно волатилни и миналото представяне не е гаранция за бъдещи резултати. Читателите следва самостоятелно да правят собствено проучване и, при необходимост, да се консултират с лицензирани финансови или други професионални консултанти. TradeNews не носи отговорност за каквито и да е загуби или щети, произтичащи от използването на публикуваната информация.
