Бразилия отправи остра критика спрямо новите ограничения на Европейския съюз върху вноса на стомана, които влязоха в сила на 1 юли, предупреждавайки, че мерките могат да подкопаят търговските отношения между двете страни само два месеца след началото на временното прилагане на споразумението между ЕС и Меркосур.

Обобщение

  • Бразилия определи новите ограничения на ЕС върху стоманата като „неоправдани“.
  • Брюксел намали безмитните квоти с 47% и повиши митото до 50% при превишаване на лимитите.
  • Спорът поставя под напрежение отношенията след споразумението ЕС – Меркосур.

Според местни медии бразилското правителство смята, че новият режим представлява бариера пред международната търговия. Брюксел от своя страна защитава решението с необходимостта да предпази европейските производители от глобалния излишък на стоманени мощности.

Новият режим на ЕС затяга достъпа до европейския пазар

От 1 юли Европейският съюз замени действащия от 2018 г. режим за защита на стоманодобивната индустрия с нова система, насочена към ограничаване на ефекта от глобалното свръхпредлагане.

Съгласно новите правила годишният обем на безмитния внос е намален с 47% до 18.3 милиона метрични тона. За количествата над определените квоти се въвежда 50% мито в 26 категории стоманени продукти.

Европейската комисия аргументира решението с необходимостта да защити местната индустрия, която по нейни данни е загубила около 100 000 работни места от 2008 г. насам. Брюксел се стреми и към повишаване на натоварването на европейските металургични мощности до приблизително 80%, което според Комисията е необходимо за устойчивото функциониране на сектора.

Бразилия вижда нарушение на търговските ангажименти

Бразилските власти определиха новите ограничения като „едностранни“ и „неоправдани“. Според тях мерките ограничават достъпа на местните производители до европейския пазар, без да предлагат реално решение на проблема с глобалния излишък на стомана.

Бразилските власти твърдят, че още не е постигнато споразумение с Европейския съюз за компенсации съгласно разпоредбите на член XXVIII от Общото споразумение за митата и търговията (GATT). Това е така, въпреки че подобни механизми са предвидени при въвеждането на нови търговски ограничения.

За бразилските износители основният проблем не се изчерпва само със загубата на пазарен дял. Те разглеждат въвеждането на новите бариери като „предателство“ на икономическата логика, тъй като ограничителните мерки директно противоречат на сключеното споразумение за отваряне на пазарите.

Въпреки острия тон, Бразилия заяви, че ще продължи преговорите с Брюксел. Целта е намирането на взаимно приемливо решение.

Ново изпитание за споразумението с Меркосур

Напрежението идва в чувствителен момент за отношенията между ЕС и страните от Меркосур. Новите ограничения върху стоманата бяха въведени само два месеца след началото на временното прилагане на историческото споразумение за свободна търговия между двата блока. Това се случи въпреки очакванията за по-тясно икономическо сътрудничество.

В таблицата ще откриете подробности по сделката ЕС – Меркосур.

📘 Детайли по споразумението ЕС – Меркосур

Сектор Подробен ангажимент
Индустриални стоки ЕС премахва митата върху 91% от промишления си износ към Меркосур, включително автомобили, машини и химикали, в рамките на до 10 години.
Говеждо месо Меркосур получава квота за 99 000 тона говеждо месо годишно при преференциално мито от 7.5%. Това е внимателно калибрирано, за да не подбие местното производство в ЕС.
Птиче месо Въвежда се квота от 180 000 тона годишно за внос от Меркосур с постепенно намаляване на митата за период от 5 години.
Географски означения Осигурява защита на над 350 традиционни европейски продукта (напр. сирене Фета, вино Шампан), като забранява използването на тези имена от производители в Южна Америка.
Устойчиво развитие Страните се задължават да спазват Парижкото споразумение за климата и да прилагат ефективни политики срещу незаконното обезлесяване в Амазония.

Част от индустрията изразява опасения, че новият режим може да отслаби очакваните ползи от споразумението. Подобни мерки поставят под въпрос ангажиментите за по-свободен достъп до пазарите.

Сблъсъкът на две философии

В основата на настоящото напрежение лежи конфликт между европейския подход за „стратегическа автономия“ (целящ защита на индустриалната база) и експортно-ориентираната икономика на Бразилия. Докато Брюксел се опитва да балансира вътрешнополитическия натиск от синдикати и индустриалци, Бразилия се явява потърпевша от защитни механизми, които не е генерирала.

Риск от разширяване на търговските конфликти

Бразилия не е единствената държава, която реагира негативно на новите европейски мерки. Япония също ги определи като неподходящи и предупреди, че могат да предизвикат нова вълна от защитни търговски действия по света.

За инвеститорите спорът демонстрира, че въпреки усилията за либерализиране на международната търговия, стратегически отрасли като стоманодобива остават обект на силна държавна защита. Ако Брюксел и Бразилия не успеят да постигнат компромис, напрежението може да се пренесе и върху други чувствителни сектори в рамките на отношенията между Европейския съюз и Меркосур. Това би поставило на изпитание едно от най-значимите търговски споразумения през последните години.

Въпросът, който остава без отговор, е дали механизмът за „временно прилагане“ на търговските сделки е достатъчно устойчив в свят на растящ глобален протекционизъм. Тепърва ще се разбере дали сме свидетели на ерозия на тези исторически споразумения.


Информацията, публикувана в TradeNews, има единствено информационен характер и не представлява финансов, инвестиционен, правен или какъвто и да е друг професионален съвет. Пазарите на акции, криптовалути, форекс и дигитални активи са силно волатилни и миналото представяне не е гаранция за бъдещи резултати. Читателите следва самостоятелно да правят собствено проучване и, при необходимост, да се консултират с лицензирани финансови или други професионални консултанти. TradeNews не носи отговорност за каквито и да е загуби или щети, произтичащи от използването на публикуваната информация.