Колко струват преводите с USDC според Банката на Италия

Обобщение

Проучването от юли 2026 г. сравнява разходите и скоростта при изпращането на 200 USDC по десет маршрута, свързващи Италия с Аржентина, Бразилия, Южна Африка, Обединените арабски емирства и Япония.

Анализаторите Алберто Ди Йорио, Енрика Ди Стефано, Микеле Машоли и Джорджо Требески извършват реални преводи, вместо да разчитат единствено на обявените такси.

По някои маршрути USDC се оказва по-евтин от традиционните алтернативи, а по други – по-скъп, като резултатите не подкрепят общото твърдение, че паричните преводи със стабилните монети винаги са по-евтини.

Докладът е публикуван в поредицата „Пазари, инфраструктури и платежни системи“ на Банката на Италия. Заключенията в него отразяват мнението на авторите, а не официалната позиция на институцията.

Блокчейнът не е най-скъпата част

Етапът на трансфера в блокчейна струва средно едва 0.4% от изпратената сума. Най-големите такси се появяват преди прехвърлянето на USDC или след като средствата достигнат до получателя.

Маршрутът от ОАЕ към Италия струва 8.95%. Надценка от 3.8% при плащане с кредитна карта допринася за общ разход от 6.17% за захранване на сметката и покупка на USDC.

Преводът от Аржентина към Италия е малко по-скъп – 8.96%, включително 5.36%, изразходвани при покупката на USDC. Изчислението е повлияно и от разликата между официалния обменен курс на аржентинското песо и курсовете, достъпни на криптопазарите.

Използването на по-пазарно ориентирания курс Dólar MEP би намалило прогнозния разход до приблизително 8.5%. Маршрутът все пак би останал скъп, но разликата показва как условията на местния валутен пазар могат да променят крайния резултат.

Целият процес на превода включва няколко възможни разхода:

Надценките при плащане с карта, разликите между курсовете за покупка и продажба и фиксираните такси за теглене оказват сериозно влияние, тъй като стойността на всеки превод е едва 200 долара.

Резултатът може да се обърне според посоката

При сравнение с Wise по същите двустранни маршрути USDC е по-евтин в три коридора и по-скъп в четири.

Двата превода с Бразилия показват защо посоката е от значение:

• От Бразилия към Италия: преводът с USDC струва 2.21% в сравнение с приблизително 4.68%-4.89% чрез Wise.
• От Италия към Бразилия: преводът с USDC струва 2.70% в сравнение с 2.20% чрез Wise.

И при двата превода е използвана една и съща стабилна монета, но платформите, методите за захранване, обменните курсове и условията за теглене се различават във всяка от двете държави.

Маршрутът от ОАЕ към Италия показва още по-голяма разлика. Преводът с USDC струва 8.95% в сравнение с приблизително 1.02%-1.03% чрез Wise, като надценката при захранване с карта представлява голяма част от тази разлика.

Следователно правилното сравнение трябва да обхваща целия маршрут, достъпен за конкретния изпращач и получател, а не само таксата в блокчейна.

Местните платежни системи определят скоростта

Етапът на трансфера в блокчейна отнема по-малко от 15 минути при седем от осемте пряко сравними коридора.

Преводите от началото до края приключват за по-малко от 20 минути, когато и двете страни имат достъп до бързи местни платежни системи, включително PIX в Бразилия и Transferencias 3.0 в Аржентина.

Преводите, включващи Южна Африка, отнемат между един и два работни дни, тъй като депозитите и тегленията зависят от стандартната банкова обработка.

USDC се прехвърля бързо между борсите, но не може да съкрати времето, необходимо за захранване на акаунта или за теглене на парите през по-бавни банкови системи.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

Крипто портфейл предупреди потребители да преместят средствата си

Експериментът обхваща само един вид

Проучването тества затворен маршрут за превод: фиатна валута се внася чрез централизирана борса, прехвърля се като USDC в блокчейна и след това се конвертира обратно в местна валута чрез друга платформа.

Този модел отразява опита на потребителите, които разчитат на Binance, Kraken, BitOasis и други подобни доставчици, но същевременно поставя стабилните монети в рамките на системи за идентификация на клиентите, банкови услуги и картови плащания, които генерират голяма част от общите разходи. Следователно експериментът измерва цялата регулирана верига на превода, а не само сетълмента в блокчейна.

Стабилните монети могат да се използват по различен начин на пазари, изправени пред инфлация, капиталови ограничения или ограничен достъп до банкови услуги. Потребителите могат да търгуват чрез местни peer-to-peer пазари, агенти, работещи с пари в брой, или търговци, които приемат директно дигитални долари, което позволява на средствата да останат извън местната банкова система.

Тези маршрути могат да избегнат част от обменните разлики и таксите за теглене, но водят до по-непредвидимо ценообразуване, по-слаба защита на потребителите и по-голяма зависимост от отделни контрагенти или неформални посредници.

Докладът разглежда и т.нар. „отворен сандвич“, при който получателят държи стабилни монети, вместо да ги конвертира в местна валута. Това може да намали разходите, когато получателят иска експозиция към долара или може директно да използва токена за плащания.

Компромисът е, че плащането остава в дигитален актив, вместо да бъде окончателно уредено в местна фиатна валута. Получателят остава изложен на рискове, свързани с емитента, съхранението, достъпа до портфейла и ликвидността, докато стабилната монета не бъде похарчена или конвертирана.

Следователно констатациите се отнасят най-пряко до преводи от фиатна валута към USDC и обратно към фиатна валута, извършвани чрез централизирани платформи. Те не измерват разходите или рисковия профил на peer-to-peer пазарите, мрежите от агенти или икономиките с дигитални долари, в които стабилните монети остават в обращение.