Кой печели от кредитния бум в Европа – и кой плаща

Редица големи кредитополучатели са поискали от банките си по-ниски лихвени маржове по съществуващите срочни заеми – намаления от 25 до 50 базисни точки. Банките и институционалните инвеститори се конкурират ожесточено за качествени активи, което дава на компаниите рядката възможност да диктуват условия.

Сред активните участници в тази вълна са операторът на Burger King в Европа Restaurant Brands Europe, веригата за очила nexeye, производителят на авточасти Parts Holding Europe, клиниките за репродуктивна медицина Ivirma и MotoGP Sports – компанията, която стопанисва търговските права на шампионата. Последната в момента плаща 275 базисни точки над референтния лихвен процент и търси по-изгодни условия. Ivirma пък действа на два фронта – едновременно намалява маржовете и добавя допълнителен заем от €50 млн.

Защо точно сега

Основният купувач на рискови корпоративни заеми в Европа са т.нар. CLO фондове – структури, които събират корпоративни заеми и ги продават на инвеститори на траншове с различна степен на риск. Тези фондове са задължени да инвестират набрания капитал, но новите корпоративни сделки са оскъдни – сливанията и придобиванията (M&A) в Европа остават слаби, което означава, че няма достатъчно нов дълг на пазара. CLO мениджърите гонят съществуващи заеми и са готови да приемат по-ниски лихви, само за да пълнят портфолиата си.

Търсенето надвишава предлагането и компаниите диктуват условия. Маржовете за качествени компании с B рейтинг вече редовно падат под 600 базисни точки, а средните спредове са се свили от над 600 до около 500 базисни точки само за няколко тримесечия.

Към това се добавя и концентрацията на падежи около 2028 г. – много компании трябва да рефинансират големи заеми в рамките на две години. Като намаляват лихвените разходи сега, те освобождават ликвидност и си купуват гъвкавост за това рефинансиране, независимо какви условия ще предложи пазарът тогава.

Какво показват данните

Само за първото тримесечие на 2026 г. европейският пазар на рискови корпоративни заеми е регистрирал обем от €71,5 млрд. в 81 сделки. Но зад тези числа стои тревожен детайл: около 41% от цялата активност са заявки за по-ниски лихви по вече съществуващи заеми, според данни на Deutsche Bank. Казано по друг начин, почти половината от пазарния обем не финансира нищо ново – само преписва условията на стар дълг.

Март 2026 г. обаче напомни, че пазарите не са защитени срещу шокове. JP Morgan European Leveraged Loan Index отчете спад от 0,95% за месеца – най-слабото представяне от 2020 г. насам, предизвикано от геополитически трусове.

Евтиният дълг има цена

Докато корпоративните финансови директори се радват на по-евтино финансиране, инвеститорите в CLO фондовете усещат обратния ефект. Когато лихвените маржове по заемите в портфолиото падат, намалява и средният лихвен доход на фонда. Разликата между това, което фондът получава от заемите, и това, което плаща на собствените си инвеститори, се свива – и печалбите за последните намаляват.

Паралелно с това пазарът се разцепва на две. Качествените кредитополучатели получават исторически евтино финансиране, докато компаниите с нисък кредитен рейтинг или неспадащ дълг са практически отрязани от пазара. За тях остава единствено размяната на стар дълг срещу нов при по-тежки условия – решение, което по-скоро отлага проблема, отколкото го решава.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

Arm залага на Китай докато Вашингтон затяга износа на AI чипове

Fitch Ratings отчита, че процентът на фалити на европейския пазар на рискови корпоративни заеми за последните 12 месеца е достигнал 2,7%, като всеки трети фалит е на компания, която вече е минавала през това преди – в рамките на две години. Секторите под най-голям натиск са химическата промишленост, производството и здравните услуги, където разходните структури са сложни, а високите енергийни цени в Европа продължават да изяждат маржовете.

Към това се добавя и постепенното отслабване на защитите за кредиторите. В конкуренцията с фондовете за пряко кредитиране, традиционните банки правят отстъпки по договорните условия – приемат по-широки корекции при изчисляване на печалбата, съгласяват се лихвата да се натрупва към главницата вместо да се плаща в брой, и отстъпват от клаузите, които ги защитават при по-изгодни сделки за конкуренти. CreditSights отчита, че през първото тримесечие на 2026 г. институционалните инвеститори са започнали да се борят за връщане на част от тези защити, но балансът все още е в полза на кредитополучателите.

Какво очакват анализаторите

Deutsche Bank прогнозира €65 млрд. нови CLO емисии в Европа за 2026 г., плюс още €53 млрд. рефинансирания на съществуващи структури. Докато тези фондове са задължени да инвестират капитала си, а новите сделки по сливания и придобивания не идват в достатъчен обем, вълната от искания за по-ниски лихви вероятно ще продължи.

M&G Investments очакват, че европейските рискови корпоративни заеми ще донесат по-висока възвръщаемост от сходни американски и европейски алтернативи в средносрочен план, с очакван брутен доход около 7%. Управляващите на фонда обаче съветват да се избягват компаниите с най-нисък кредитен рейтинг – при тях рискът не се компенсира от дохода.

Европейската централна банка предупреждава в последния си преглед на финансовата стабилност, че търговската фрагментация и несигурността около енергийните доставки продължават да натоварват компаниите в еврозоната – рискове, които текущата пазарна еуфория засега подценява.