Китай вече не купува петрол на всяка цена – и пазарите усещат разликата

Преди година Китай беше най-агресивният купувач на суров петрол в света. Сега е точно обратното. Майските данни за 2026 г. показват дневен внос от около 6,6 млн. барела – срещу 11,6 млн. барела средно за 2025 г., когато Пекин пълнеше стратегическите си резерви с ускорени темпове. За цялата 2026 г. прогнозите сочат средно 10,9 млн. барела дневно, което би означавало най-ниското годишно ниво от 2022 г. насам.

Само през април вносът падна с 20% на месечна база до 9,37 млн. барела, което е най-ниско от юли 2022 г.

Изненадващо е, че въпреки числата петролните запаси в Китай не са се свили драматично. Резервите са намалели с около 20 млн. барела за последните седмици до около 1,23 млрд. барела, но това все още е с 15% над нивата от началото на 2025 г. Китай не купува по-малко заради големи наличности – просто реалното търсене е паднало.

Камионите вече се зареждат с ток

Съгласно доклада Global EV Outlook 2026 на Международната агенция по енергетика, разходите за електрически тежкотоварен камион вече са сравними с тези за дизелов – и пазарът го отразява: всеки четвърти нов тежък камион в Китай е електрически. Зад тази цифра стоят държавни програми за бракуване на стари превозни средства и широка инфраструктура за смяна на батерии, която превърна електрическия камион от опция в стандарт. Водещи енергийни компании вече говорят открито за необратим спад на дизеловото търсене в Китай – и числата за вноса на суров петрол го потвърждават.

Геополитика на запасите

Когато напрежението в Близкия изток ескалира, Пекин традиционно инструктираше държавните рафинерии да купуват на всяка цена. Този път не го направи. Анализи на Oxford Energy показват, че китайските рафинерии са намалили преработката и теглят от съществуващите запаси, вместо да внасят скъп петрол. Независимите рафинерии са съкратили капацитета си драстично, за да не работят на загуба.

Страна, която две години наред поглъщаше световния излишък и по този начин подпираше глобалните цени, сега прави обратното – и докато Китай стои извън пазара, цените нямат откъде да тръгнат нагоре. Дори при реален дефицит на предлагане, глобалните цени трудно растат, докато Китай стои далеч от касата.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

Китай заплаши ЕС с ответни мерки заради новите търговски ограничения

Нова карта на доставките

Едновременно с това Пекин трайно е преначертал откъде купува. Русия е изпреварила Саудитска Арабия като водещ доставчик, с почти 50% ръст на преките доставки за година, според данни, публикувани от Hellenic Shipping News. Саудитска Арабия е изгубила 17,3% от дела си. Ирак е загубил около 40%, Кувейт – почти 60%.

Паралелно с това, Канада е попълнила листата на приоритетните доставчици след разширяването на тръбопроводния капацитет, докато американският петрол практически е изчезнал от китайските рафинерии – обемите са паднали с до 90% на фона на търговските напрежения.

Нефтохимията поема щафетата

Анализатори от Kpler посочват, че спадът на търсенето не е толкова голям, колкото изглежда – просто се е пренасочило. Китай масово строи химически заводи, които не изгарят петрола, а го превръщат в пластмаси, синтетични влакна и полимери. Нефтохимическият сектор расте, докато транспортното потребление пада.

Sinopec и PetroChina вече открито залагат на газ и химически продукти като основен източник на приходи, след като маржовете от горива продължават да се свиват.

Какво означава това за пазара

Китай купува по-малко петрол, купува го по-евтино и го използва по-различно. Страната, която две години наред подпираше глобалните цени като най-агресивния купувач на пазара, сега тегли от резервите и избягва скъпите барели. Докато тази логика се запазва, цените на суровия петрол имат таван – и той се казва Пекин.